Няколко исторически, изследователски и художествени книги ще бъдат представени през тази седмица в Ямбол, Бургас и София. Програмата включва среща с проф. Иван Канев, монография за митрополит Симеон Варненско-Преславски, премиера на сборника с разкази „Лунно затъмнение“, както и нови издания за японския фолклор и академичното писане.
Историята и паметта в центъра на две срещи
На 3 ноември от 17:00 часа Домът на науката и техниката в Ямбол ще бъде домакин на разговор с проф. Иван Канев и представяне на книгата му „Българи от Тракия и гърци от Егея – бежанци в България“. Събитието се организира от Тракийско дружество „Тракия“, а водещ ще бъде неговият председател Юлия Върбанова.
Инициативата е посветена на Деня на народните будители и на 130 години от началото на организираното тракийско движение у нас. Акцент е поставен и върху историята на ямболското дружество, което е сред ранно създадените организации от този тип. Изследването разглежда съжителството на български и гръцки бежанци в село Малко Шарково.
На 5 ноември Регионалният исторически музей в Бургас ще представи монографията „Митрополит Симеон Варненско-Преславски и Българското възраждане“. Автор е Димитър Христов, изследовател от Института за исторически изследвания към Българската академия на науките. Трудът проследява живота на духовника от 1840 до 1937 г. и ролята му като свидетел и пазител на възрожденската памет.
Разкази, фолклор и академично писане
Също на 5 ноември в литературния клуб „Перото“ в София Светла Георгиева ще представи сборника си „Лунно затъмнение“. В разговора ще участва Светлозар Желев, който определя книгата като топла и човешка. Премиерата е включена в есенната програма на 23-ото издание на „Салон на изкуствата“ на Националния дворец на културата.
Сред новите заглавия на издателство „Изток-Запад“ е „Японски духове и чудовища“ от Огняна Иванова. Книгата събира разкази за свръхестествени същества от японския фолклор, сред които има както плашещи образи, така и добронамерени духове.
Университетското издателство „Св. Климент Охридски“ предлага и помагалото „Академична комуникация – жанрове, модели, практики“. Марина Джонова, Иванка Мавродиева и Йовка Тишева са автори на изданието, което включва теоретични материали, практически насоки и примери за създаване на научни текстове.
