Една от най-старите стратегии в политиката гласи: когато не можеш да победиш силен противник директно, раздели го на части и преговаряй с всяка поотделно.
Според анализатори от канала EU Made Simple именно този подход все по-често се използва спрямо Европейския съюз – както от отделни американски политически кръгове, така и от други глобални играчи с интерес Европа да остане разединена.
Силата на числата: защо мащабът има значение
За да илюстрират проблема, от EU Made Simple дават прост, но показателен пример – сравнение между Съединените щати и Италия, ако ЕС не съществуваше като политическа и икономическа общност.
САЩ имат население от около 343 милиона души, докато Италия разполага с приблизително 59 милиона. Разликата е близо шест пъти.
Още по-съществена е икономическата дистанция – американският брутен вътрешен продукт възлиза на около 30,6 трилиона долара, докато италианският е приблизително 2,6 трилиона. Това означава икономическа мощ, надхвърляща италианската с повече от 11 пъти.
При такива мащаби е ясно, че в директни търговски или икономически преговори Италия би имала значително по-слаба позиция.
Демографската криза и застаряващото население допълнително ограничават възможностите ѝ да договаря условия, равностойни на тези на Вашингтон.
Ролята на Европейския съюз като глобален фактор
Точно тук се появява ключовата роля на Европейския съюз. С население от над 440 милиона души и икономика, която по мащаб е по-лесно съпоставима с американската, ЕС се превръща в глобален играч от първи ред.
Но тази сила съществува само при едно условие – когато 27-те държави членки действат координирано и говорят с един глас. Обединен, ЕС е труден партньор за натиск, заплахи или едностранни отстъпки. Разединен, той се превръща в сбор от държави с различна тежест и различна уязвимост.
Не е случайно, че Европейският съюз е сред най-важните икономически партньори на Съединените щати. Достъпът до европейския пазар е ключов фактор за американската икономика – по същия начин, по който Европа разчита на САЩ в сферата на отбраната и сигурността.
Икономическа взаимозависимост с обратен знак
Често се подчертава зависимостта на Европа от САЩ в рамките на НАТО. По-рядко обаче се говори за обратната зависимост – икономическата.
Без европейския пазар от стотици милиони платежоспособни потребители САЩ биха останали световна сила, но с много по-ограничено влияние.
Именно затова Европейският съюз, когато е единен, е твърде голям и твърде значим, за да бъде лесно притискан. Това го прави неудобен партньор за онези, които предпочитат двустранни сделки с по-слаба страна отсреща.
Стратегията на разделението
Подходът е добре познат: ЕС се представя като тромава, бюрократична и неефективна структура, която ограничава националния суверенитет.
Подобни тези се появяват както в официални политически послания, така и в изказвания на влиятелни публични фигури.
През последните месеци в този контекст често се цитират и критичните коментари на Илън Мъск по адрес на европейските регулации и институции, които той определя като пречка за иновациите и свободния пазар.
Посланието е ясно: всяка държава би могла да се справи по-добре сама. Но реалността показва, че когато европейските държави преговарят поотделно със сили като САЩ, Китай или Русия, балансът се променя драстично.
Дори най-големите икономики в ЕС – Германия, Франция и Италия – имат значително по-слаб преговорен капацитет поотделно, отколкото като част от общ блок.
Свободата на словото и твърденията на Илън Мъск
През последните месеци Илън Мъск нееднократно заявява, че в Европейския съюз свободата на словото е под заплаха, най-вече заради регулации като Закона за цифровите услуги (DSA), които изискват от големите онлайн платформи да ограничават незаконно и вредно съдържание.
Според Мъск подобни правила представляват форма на цензура и прекомерна намеса на държавата в публичния дебат. Тези твърдения обаче се сблъскват с данните от международни индекси.
В класации като World Press Freedom Index на „Репортери без граници“ повечето държави от Европейския съюз се нареждат по-високо от Съединените щати по свобода на словото и медиите.
Разликата не е в самия принцип на свободното изразяване, а в неговото тълкуване. Европейският модел поставя по-голям акцент върху баланса между свободата на словото и защитата от реч на омразата, дезинформация и подбуждане към насилие.
Американската традиция, от своя страна, дава почти абсолютен приоритет на свободата на изразяване, дори когато тя влиза в конфликт с други обществени ценности.
Затова критиките на Мъск към ЕС отразяват по-скоро философска разлика между два модела на демокрация, отколкото доказателство, че Европа е по-малко свободна от Съединените щати.
Защо единна Европа е особено важна за България
За малки държави като България значението на европейското единство е още по-голямо. В глобалната политика размерът има значение, а самостоятелно страната ни би била много по-уязвима на икономически натиск, политически шантаж и неблагоприятни сделки.
Членството в ЕС ни дава глас и тежест, които никога не бихме имали сами. Когато ЕС преговаря със световни сили, България е част от тези преговори – с право на позиция и участие във вземането на решения.
Евроскептицизмът – реални проблеми, грешни изводи
Критиките към ЕС не са безпочвени. Бюрокрацията действително е сериозен проблем, процесите са бавни, а усещането за демократичен дефицит съществува.
Проблемът възниква, когато тези слабости се използват като аргумент не за реформи, а за разпадане на Съюза.
Много от трудностите произтичат именно от факта, че държавите членки са прехвърлили само част от правомощията си на европейско ниво.
Това води до по-сложни, тромави и бавни процедури, а понякога и до компромисни решения, но не означава, че ЕС е нереформируем.
Какво би било ако трябваше при всяко едно решение да се събират всички 50 американски щата? Нима решенията щяха да се взимат по-бързо?
Алтернативата: фрагментирана Европа
Истинската алтернатива на несъвършения Европейски съюз не е идеалната национална независимост, а фрагментирана Европа, в която малките държави са лесно манипулируеми от големи сили и корпоративни интереси.
В свят на глобални кризи – климатични, икономически и геополитически – европейското единство не е лукс, а необходимост. Опитите за разделяне на континента следва да се разпознават като това, което са: стратегия за отслабване на Европа като глобален играч.
За държави като България въпросът не е дали ЕС е съвършен. Въпросът е дали искаме да бъдем част от масата, на която се взимат решенията за бъдещето ни. А единственият начин това да се случи е чрез обединение – трудно, несъвършено, но стратегически необходимо.
