На 2 октомври 1996 година бившият министър-председател Андрей Луканов е застрелян пред дома си на улица Латинка в София. Това е единственият подобен случай в новата история на България, в който жертвата е толкова високопоставен човек. VoxNews.bg проследява как се развива разследването на това престъпление през годините и до какви резултати води.
Човекът от Москва
Андрей Карлов Луканов е роден на 26 септември 1938 година в Москва. Баща му е Карло Луканов, български комунист емигрант, който работи в апарата на Коминтерна.
Семейството се завръща в България през 1944 година, след като съветските войски влизат в страната.
Луканов израства в привилегированата среда на партийната номенклатура. Образованието му е в Съветския съюз, където завършва дипломация.
Кариерата му е във външнополитическия сектор. Той е министър на външната търговия от 1972 до 1976 година, а от 1987 година е министър на чуждестранната икономика.
Тези позиции му дават контрол върху международните икономически връзки на България. Той познава механизмите на търговията със Запада и Изтока. Тези знания стават ценен актив след 1989 година.
Луканов говори руски като майчин език. Има контакти в Москва на най-високо ниво. По-късно се разпространяват твърдения, че е агент на съветското разузнаване КГБ, но тези твърдения никога не са доказани.
Независимо от това, връзките му с Русия са безспорни. Те определят голяма част от неговата политическа и бизнес кариера.
Архитектът на прехода
На 10 ноември 1989 година Луканов участва в отстраняването на Тодор Живков от власт. Той е втората фигура в партията след Петър Младенов.
Заедно с Добри Джуров, министърът на отбраната, той координира вътрешнопартийния преврат. Живков е принуден да подаде оставка, а България навлиза в нова ера.
На 8 февруари 1990 година Луканов е назначен за министър-председател. Това е важен момент, тъй като икономиката е в криза, а външният дълг на страната е голям. В същото време и валутните резерви са изчерпани.
На 26 март 1990 година Луканов обявява мораториум по плащанията на външния дълг. България фактически фалира. Страната е лишена от достъп до международни кредити.
Периодът остава в историята като Лукановата зима. Недостигът на храна, гориво и лекарства парализира страната. Опашките пред магазините са километрични.
Електричеството се спира по график.
Някои по-бедни хората са принудени да изгарят мебели, за да се отопляват. За мнозина това е най-тежкият период от прехода, но и до днес не може да се каже със сигурност чиия е вината за тези толкова тежки условия.
Планът Ран-Ът и трансферът на власт
Луканов инициира план Ран-Ът за преход към пазарна икономика. Планът е разработен с Националната търговска камара на САЩ и предвижда пълна приватизация на държавните активи.
На теория това е стандартна реформа, подобна на тези в другите източноевропейски страни. На практика обаче критиците посочват, че под негово управление започва трансферът на държавни активи в ръцете на бившата номенклатура.
Механизмът е познат: държавни предприятия се преобразуват в акционерни дружества, чиито акции попадат в ръцете на частни структури, контролирани от хора с политически връзки. Процесът е наречен меката приватизация.
Той предхожда официалната масова приватизация и позволява на партийните кадри да се трансформират в бизнесмени. Луканов е сочен като архитект на тази трансформация.
На 29 ноември 1990 година Луканов подава оставка след всенародна стачка, която парализира страната. Синдикат Подкрепа и СДС организират протести с искане за смяна на правителството.
Луканов напуска премиерския пост, но не и политиката. През следващите години той остава влиятелна фигура в БСП и бизнеса.
Енергийните интереси
След напускането на премиерския пост Луканов се насочва към енергийния сектор. През май 1995 година се регистрира съвместното българо-руско дружество Топенерджи с уставен капитал 60 милиона лева.
Учредители са Булгаргаз с 50 процента и руският Газпром с 50 процента. Луканов е президент и съдружник. Дружеството е създадено за транзит на руски газ през България.
Това е стратегически бизнес. България е транзитна страна за руски газ към Турция и Гърция. Контролът върху транзита е свързан със значителни финансови потоци и стратегическо влияние.
Таксите за пренос са стотици милиони долари годишно.
През януари 1996 година акционерната структура се променя. Газпром запазва 50 процента. Булгаргаз намалява участието си на 25,1 процента. Влизат нови акционери: Овергаз, Мултигруп, Първа частна банка и Булбанк придобиват дялове.
Конфликтът в Луканов и Илия Павлов
Свободна Европа съобщава, че едно от събитията, които привличат вниманието на обществеността в онези години е конфликт между Луканов и Илия Павлов от Мултигруп на събрание на Топенерджи в Москва.
Според журналистически разследвания Луканов обвинява Павлов, че не работи за стартирането на проекта за пренос на газ през България.
Според медийни източници възниква физически сблъсък, а след това Павлов успява да изгони Луканова от дружеството.
Според Свободна Европа, “седмици по-късно Луканов се връща в дружеството, но вече като експерт на руската страна”. Какво точно се е случило на онази среща остава неясно.
Илия Павлов по-късно е разпитан като свидетел по делото. Той заявява, че имал само професионални контакти с Луканов и че отношенията им били нормални.
Денят на убийството
На сутринта на 2 октомври 1996 година Луканов излиза от дома си на улица Латинка и се отправя към личния си автомобил, паркиран на 15 метра от входа.
Шофьорът го чака в колата. Политикът влиза, но се сеща, че е забравил нещо. Излиза и се опитва да се свърже със съпругата си през домофонната уредба.
В този момент убиецът стреля четири пъти от разстояние 1,5-2,5 метра с пистолет Макаров.
Един куршум попада в областта на дясното слепоочие. Три куршума попадат в гърба. Луканов умира на място. Обикновено той има телохранител. На тази дата излиза сам.
Защо обаче, никой не знае със сигурност.
Сградата е обградена от полиция за по-малко от 10 минути. Блокирани са летището и изходите на столицата.
Разпитани са десетки свидетели. Разпространен е фоторобот на предполагаемия убиец. Четиридесет дни след убийството е намерено оръжието.
Пенсионерът Цвятко Николчовски открива пистолета зад радиатор в жилищен блок на улица Димчо Дебелянов.
Основни версии
През годините са обсъждани различни версии за мотива зад убийството – свързани с политическата дейност на Луканов, с икономически интереси и с конфликти от периода на прехода.
Нито една от тези версии обаче не е довела до осъдителна присъда или до официално установяване на поръчителите.
Разследващи и анализатори нееднократно заявяват, че делото остава неразкрито поради липса на допустими доказателства, а не поради липса на хипотези.
Съдебният процес
За убийството са арестувани и обвинени петима души. Александър Русов е обвинен като физически извършител. Алексей Кичатов е обвинен, че е осигурил пистолета.
Ангел Василев, български строителен предприемач, е обвинен като поръчител. Георги Георгиев-Гопе, негов племенник, е обвинен като посредник. Юрий Ленев, шофьор на Василев, също е обвинен за посредничество.
На 28 ноември 2003 година Софийският градски съд осъжда и петимата на доживотен затвор. Четирима получават присъда без право на замяна, Ленев с право на замяна.
Прокуратурата е поискала максимално наказание за всички. Присъдите изглеждат като успех на правосъдието.
След 7 години разследване и съдебен процес убийците на бивш премиер са наказани. Реалността се оказва различна.
През юни 2006 година Софийският апелативен съд отменя всички присъди и оправдава подсъдимите. Мотивите са категорични. Самопризнанията са изтръгнати с мъчения.
Показанията срещу Ангел Василев са получени с бой в секретната квартира на МВР в Копривщица. Методите на разследването нарушават базисни права на човека. Доказателствата са компрометирани.
Провалът на правосъдието
Според разследващи, липсват биологични следи, които да свързват оръжието с обвиняемите. Балистичната експертиза установява само какво е оръжието, не кой е стрелял.
Освен това, свидетелските показания са противоречиви, а обвиняемите се отказват от самопризнанията си в съдебната зала, позовавайки се на методите, с които са изтръгнати. През март 2007 година Върховният касационен съд потвърждава оправданията.
По силата на правилото за забрана на повторно съдене, оправданите не могат да бъдат съдени отново за същото престъпление, дори ако разследването се възобнови и стигне отново до тях, те имат индулгенция.
Ангел Василев получава 200 000 лева обезщетение за опетнено честно име. Юрий Ленев получава 27 000 евро от Европейския съд по правата на човека за мъчение.
Разследващите твърдят, че знаят кои са истинските поръчители, но не могат да ги докажат в съда. Системните нарушения на правата на човека водят до оправдания, независимо от възможната истина.
Политическият контекст
Убийството се случва по време на управлението на Жан Виденов. Месеци по-късно България навлиза в политическа криза. През декември 1996 година Виденов подава оставка.
През януари 1997 година хиперинфлацията достига 2435 процента. Курсът на долара скача от 70 на 3000 лева. Протестиращи нахлуват в сградата на парламента на 10 януари.
На 4 февруари БСП връща мандата за съставяне на правителство. На 19 април Обединените демократични сили печелят изборите с 52 процента. Иван Костов става министър-председател.
На 1 юли 1997 година влиза в сила валутният борд. Левът е фиксиран към германската марка. Тези събития оформят прехода в България за следващите десетилетия.
Луканов е една от последните големи фигури от старата система, която има реално влияние. С неговата смърт се затваря глава от българската история.
Наследството
За поколението, родено след 2000 година, Андрей Луканов е име от учебниците. За техните родители той е символ на противоречията на прехода.
Архитект на икономическите промени и жертва на системата, която създава. Убийството му говори за това колко е висока цената на властта в мътните години на безредие.
Истината за поръчителите вероятно никога няма да бъде разкрита. Делото е приключено с оправдания. Свидетелите мълчат или отдавна са мъртви.
Документите са изгубени или класифицирани. Остават само версии и спекулации. И един въпрос, който няма отговор: кой би спечелил от смъртта на Андрей Луканов?
Отговорът на този въпрос би разкрил много за българския преход. За връзките между политика и бизнес. За цената на реформите. За начина, по който се преразпределя властта в моменти на криза.
Но този отговор остава скрит зад стената на мълчанието, зад бавното правосъдие, зад оправдателните присъди.
/Внимание: Voxnews.bg не носи отговорност за съдържанието. Материалът е изготвен въз основа на публично достъпни източници и медийни публикации. Част от версиите представляват анализи и не са официално потвърдени./
