Плантарният фасциит е болезнено състояние, причинено от пренатоварване, възпаление или микроразкъсвания на дебелата лента от съединителна тъкан (фасция), която свързва петата с пръстите и поддържа свода на стъпалото.
Най-характерният му симптом е остра, пробождаща болка в петата, която се усеща най-силно при първите стъпки сутрин след ставане от леглото или след период на покой.
Макар често да се бърка с „шип в петата“, болката всъщност идва от увреждането на самата мека тъкан, а не от костното образувание.
В световен мащаб няма специална статистика, която да показва броя на засегнатите, но лекарите са единодушни, че това състояние в един или друг момент засяга около 10% от българите.
Тъй като анатомията и начинът на живот на съвременния човек са сходни, данните в другите страни най-вероятно са близки в повечето развити страно.
Ако го превърнем в реални числа спрямо текущото население на България, това означава, че близо 600 000 българи преминават или са преминали през този кошмар поне веднъж в живота си.
Във всеки един момент, между 4% и 7% от населението изпитва болки в петите, като при 80% от тези случаи причината е именно плантарният фасциит.
Кои групи българи влизат най-често в тези проценти?
Работещи хора между 40 и 60 години са най-засегнати. Около 83% от страдащите са активни хора именно в тази възраст.
С годините мастната възглавничка на петата изтънява естествено, а еластичността на тъканите намалява.
Ако професията е свързана с продължително стоене на крак (учители, лекари, готвачи, фризьори, продавачи), рискът скача драстично.
Спортно активните хора също са напред в статистиката. При бегачите процентът е с този проблем е огромен.
До 22% от хората, които бягат активно, развиват този проблем заради повтарящото се натоварване. Не по-различна е статистиката и при хора, които са прото много активни и вървят дълго за здраве.
Хората с наднормено тегло също са по-засегнати. Статистиката показва, че 70% от пациентите с плантарен фасциит имат индекс на телесната маса (BMI) над нормата, докато при хората със здравословен индекс този проблем е много по-слабо изразен.
Всяка излишна наложена тежест смазва свода на стъпалото и разтяга фасцията до краен предел.
Манталитетът също подхранва този проблем
У нас масово се ходи у дома по чорапи, с равни домашни чехли или джапанки, което вреди, а качеството на тротоарите и настилките в градовете ни подлага стъпалата на постоянни микротравми при ходене, което допълнително „храни“ тези 10% статистика.
Хроничният плантарен фасциит за съжаление има подчертана тенденция да се влошава с времето, ако бъде оставен без адекватно лечение.
Той рядко е „стабилен“ в класическия смисъл на думата – по-скоро се развива на приливи и отливи, като прогресивно уврежда тъканта.
Как се променя състоянието във времето?
С времето може да настъпи промяна в структурата – от фасциит към фасциоза. В началото състоянието е остро възпаление (фасциит).
Когато стане хронично (над 6 месеца), активното възпаление стихва, но тъканта започва да се дегенерира – това медицински се нарича плантарна фасциоза. Колагеновите влакна губят своята еластичност, подреждат се хаотично, а самата фасция се удебелява и става много по-податлива на микроразкъсвания дори при обикновено ходене.
Болката сутрин (при първите стъпки) става по-интензивна и отнема повече време, за да „разходиш“ крака. През нощта тялото се опитва да заздрави микроразкъсванията, докато стъпалото е отпуснато.
С първото стъпване сутрин ти буквално разкъсваш наново това, което тялото е съшило през нощта.
Появяват се калцификати (шипове) в отговор на постоянното напрежение и дърпане на фасцията в мястото, където тя се залага за петната кост.
Там тялото започва да натрупва калций като защитен механизъм. Така се образува т.нар. „шип в петата“ (петна шпора). Самият шип рядко е причината за болката, но е ясен знак за хроничност.
Рискът от „Домино ефект“: Най-голямата опасност
Най-сериозният проблем при хроничния фасциит е, че той рядко остава изолиран само в стъпалото. Когато те боли петата, ти инстинктивно променяш начина си на ходене (походката), за да щадиш болното място.
Това обаче натоварва асиметрично останалите стави и след няколко месеца или години може да доведе до хронични болки в ахилесовото сухожилие, напрежение и болки в коляното, проблеми в тазобедрената става и кръста поради нарушената биомеханика.
Има обаче и добра новина – въпреки че има тенденция към влошаване, хроничният плантарен фасциит е напълно обратим при правилен подход. Дори много стари случаи се повлияват отлично от упорита комбинация от консервативни методи.
Препоръчително е да се направи консултация с ортопед или добър физиотерапевт, за да се изготви индивидуален план (обикновено включващ специфичен стречинг за стъпалото и прасеца, ортопедични стелки, нощни шини и в някои случаи терапия с ударни вълни – т.нар. Shockwave терапия.
Ходенето при хроничен плантарен фасциит е нож с две остриета – то е едновременно необходимо за възстановяването, но и потенциално вредно, ако се прави грешно.
Умереното, контролирано ходене помага, но продължителното ходене „през болка“ и стъпването на бос крак категорично вредят.
Кога ходенето вреди?
Стъпването бос върху твърди повърхности (паркет, теракот, асфалт) е най-лошото нещо, което можеш да направиш.
Без опора под свода, плантарната фасция се разтяга брутално при всяка стъпка и се разкъсва наново. Нито една стъпка бос, дори нощем при ходене до тоалетната.
Обувки с напълно равна подметка (кецове, балеринки, джапанки) или твърде меки маратонки без опора на свода пренатоварват фасцията.
Ако извървиш 10 000 крачки наведнъж и на следващия ден едва стъпваш, това ходене е увредило тъканта. Натрупването на микротравми изпреварва способността на тялото да се възстановява.
Кога ходенето помага?
Плантарната фасция има лошо кръвоснабдяване. Движението е това, което вкарва кръв, кислород и хранителни вещества в нея, за да я излекува. Ходенето помага, когато се прави с правилните обувки.
Обувката трябва да има леко повдигната пета (около 2-3 см), стабилна задна част (да държи петата изправена) и ортопедична стелка, която поддържа свода. Това отнема напрежението от фасцията.
Също така е важно да се върви на кратки, но чести интервали. По-добре е да ходиш 3 пъти по 15 минути през деня, отколкото 45 минути наведнъж.
Също е важно да се избягват неравни терени. Ходенето по равен терен (напр. организирана алея в парк или бягаща пътека) дава добра амортизация и е много по-щадящо от ходенето по калдъръм, пясък или наклони.
Златното правило за самоконтрол
За да разбереш дали твоето ходене помага или вреди, следи скалата на болката. Лекият дискомфорт по време на ходене (болка около 2 или 3 от 10) е допустим и показва, че тъканта работи.
Ако обаче болката се засилва по време на ходенето или ако на следващата сутрин първите стъпки са значително по-мъчителни от обикновено, това е ясен знак, че си прекалил и си нанесъл нови микроразкъсвания.
И най-важното: Преди да тръгнете на разходка, направете 2-3 минути лек стречинг на прасците и стъпалото (например с ластик или като търкаляте тенис топка под свода). Това „събужда“ и разтяга фасцията, правейки следващите стъпки много по-безопасни.
