През декември 2023 година британският писател Пол Кингснорт публикува есе в UnHerd с провокативно заглавие – „Нашата безбожна епоха е мъртва“. Текстът не беше поредната религиозна проповед. Беше диагноза на цивилизационна промяна.
Кингснорт, който се е обърнал към източното православие, твърди, че Западът преживява нещо, което германският философ Освалд Шпенглер е нарекъл „втора религиозност“.
Не връщане към старата вяра, а раждане на нещо ново. Нещо странно. Нещо, което комбинира култ към природата, култ към себе си и технологично трансцендиране.
Въпросът не е дали вярата се връща. Въпросът е каква вяра се връща и какво ще направи с нас.
Шпенглер и пророчеството за залеза
Освалд Шпенглер публикува „Залезът на Запада“ през 1918 година. Книгата беше мрачна прогноза за бъдещето на западната цивилизация.
Шпенглер вярваше, че всяка цивилизация преминава през предвидими фази – раждане, разцвет, упадък и смърт.
Западът е в последната фаза. Фазата на цивилизацията, която вече не твори, а само подражава. Фазата, в която вярата в рационалността е изчерпала себе си. Фазата, в която хората търсят ново значение.
Шпенглер нарече това „втора религиозност“. Не оригинална вяра на младата култура, а бледо възраждане на религиозни символи в умираща цивилизация.
Синкретична смес от древни култове, чужди вярвания и нови мистични системи. Германски и келтски паганизъм. Хиндуизъм. Будизъм. Таоизъм. Суфизъм. Местни шаманизми.
Шпенглер предупреди, че тази втора религиозност не е гаранция за добро. Тя може да бъде благословия или проклятие.
Може да донесе духовно възраждане или нов тоталитаризъм. Може да изцели цивилизацията или да я погребе окончателно.
Историята го доказа. Германската мистична религиозност от началото на 20 век породи Ариософията и Вотанизма.
Мистичните учения на Хелена Блаватски, Рудолф Щайнер, Гуидо фон Лист и Адолф Ланц подготвиха пътя за нацизма. Втората религиозност не спаси Германия. Разруши я.
Новият атеизъм и голямата илюзия
През първото десетилетие на 21 век Новият атеизъм изглеждаше непобедим. Ричард Докинс, Кристофър Хитченс, Сам Харис и Даниел Денет бяха пророците на научния материализъм. Религията беше „една от най-големите злини в света“. Вярата беше остатък от примитивното минало.
Новите атеисти предрекоха, че религията умира. Науката ще я замени. Разумът ще триумфира. Бог ще изчезне от обществото завинаги. Обаче се случи нещо странно. Религията не умря. Новият атеизъм умря.
През 2025 година Докинс призна в телевизионно интервю, че цени живота в „културно християнска държава“. Човекът, който нарече вярата зло, признава, че християнската култура има стойност. Иронията беше пълна.
Според BBC Новият атеизъм не успя да направи много трансформации към научния материализъм. Истинският атеизъм остана стабилен на около 4% от населението от 1940-те години насам. Растежът беше в религиозната индиферентност, не в интелектуалното отхвърляне на Бог.
Докато Новите атеисти проповядваха рационалност, човечеството търсеше смисъл. И започна да го намира на най-странните места.
Wokeизмът като нова религия
През 2020-те години Западът стана свидетел на масово движение, наречено wokeизъм или социална справедливост. Движението твърдеше, че е светско. Твърдеше, че се основава на наука и факти. Твърдеше, че иска само равенство.
Обаче започна да прилича на религия повече от която и да е религия. Wokeизмът има оригинален грях – институционалният расизъм. Има покаяние – публичното признание на привилегиите.
Има прошка – която никога не се дава напълно. Има ерес – всякакво отклонение от ортодоксията. Има отлъчване – cancel културата. Има мисионери – активистите. Има семинарии – елитните университети.
Според анализи движението търси трансцендиране към непознаваема метафизична утопия на перфектното равенство.
Междусекционалните идентичности са божествени. Жертвите са свети. Привилегированите са грешни. Спасението идва чрез деконструкция на обществото.
Wokeизмът обаче е религия без милост. Изисква безкрайно покаяние, но не предлага прошка. Изисква вяра в невидими системи на угнетяване. Изисква жертва на рационалността в името на по-висша истина.
Това е втората религиозност в действие. Не връщане към християнството, а създаване на нещо ново. Нещо, което изглежда светско, но функционира като култ.
Силиконовата долина и технологичният Бог
Ювал Ноа Харари е любимият историк на Силиконовата долина. Барак Обама, Бил Гейтс и Марк Зукърбърг препоръчват книгите му. Харари предрича, че в следващите 200 години Хомо сапиенс ще се надгради в нещо подобно на божествено същество.
Това не е научна прогноза. Това е религиозно пророчество. Трансхуманизмът е новата религия на технологичната елита. Изкуственият интелект е новият Бог. Алгоритмите заменят божественото провидение. Технологията замества спасението. Безсмъртието чрез качване на съзнанието в машини замества небето.
Питър Тийл вярва във Сингулярността, Конвергенцията, Трансцендирането и най-важното – Трансхуманизма. Човекът иска да стане безсмъртен. Иска да живее завинаги. Иска да стане бог.
Харари описва изкуствения интелект като религия, която обещава спасение чрез технология и икономика, като създава първата техно-религия в историята. Не връщане към Бог, а замяна на Бога с машина.
Критиците твърдят, че Харари преработва традиционните разкази за човешкия прогрес в трансхуманистична рамка. Технологията замества божественото провидение.
Алгоритмите заместват човешката воля. Бъдещето е нов мит, заменящ старите религиозни визии за трансцендиране с вяра в технологично спасение.
Това е втората религиозност в нейната най-опасна форма. Религия без морал. Трансцендиране без душа. Безсмъртие без човечност.
Климатичният активизъм и новата есхатология
Климатичният активизъм е друг пример за втората религиозност. Движението има апокалипсис – глобалното затопляне.
Има първороден грях – индустриалната цивилизация. Има пророци – Грета Тунберг и климатичните учени. Има ерес – отричането на климатичната промяна.
Критиците наричат движението „култ“, „милениаризъм“, „Месия“, „апокалипсис“, „религия на климата“ и „детски кръстоносен поход“. Консервативни коментатори твърдят, че активизмът имитира християнската есхатология.
Един редакционен текст от Wall Street Journal от 2019 година казва, че „Висшата църква на екологията е придобила много от характеристиките на своя църковен предшественик“ и „предупреждава, че всички ще бъдем погълнати от огън“.
Академичните изследвания обаче показват, че това религиозно обрамчване е стратегическо.
Защото климатичният активизъм се основава на доверие в научния консенсус, твърдението че активистите са религиозни фанатици е особено ефективно за делегитимиране на каузата им.
Въпросът не е дали климатичната промяна е реална. Въпросът е дали движението срещу нея придобива религиозни характеристики. Дали активизмът се превръща в култ. Дали страхът от края на света замества вярата в Бог.
Младото поколение и религиозното завръщане
Данните са противоречиви. От една страна 13% от тийнейджърите в САЩ се идентифицират като атеисти – двойно повече от общото население. Само 59% от 13- до 18-годишните се идентифицират като християни в сравнение с 75% от бейбибумърите.
От друга страна няма спад в християнската идентичност от хората, родени през 1990-те, до тези родени през 2000-те. И двете групи са 46% християни. След години на спад християнският дял в САЩ показва признаци на стабилизиране.
По-забележително е, че поколение Z, особено мъжете от поколение Z, всъщност са по-склонни да посещават седмични религиозни служби от милениалите и дори някои по-млади от поколение X.
В Обединеното кралство посещаемостта на църквата сред 18- до 24-годишните се е учетворила за шест години – от 4% през 2018 до 16% днес, с 21% сред младите мъже. Във Франция католическата църква е кръстила над 17 000 души, най-високият годишен брой от повече от 20 години.
За много млади хора вярата се превърна в бунт срещу култура, която отхвърля традиционните ценности. Изследванията показват, че мнозина са се обърнали към религията за общност и връзка след изолацията от пандемията.
Новият атеизъм е мъртъв. Младото поколение не търси рационалност. Търси смисъл. И го намира в местата, от които техните родители са избягали.
Джордан Питърсън и кризата на смисъла
Джордан Питърсън стана феномен не защото е религиозен мислител. Стана феномен защото говори за кризата на смисъла. За младите мъже, които не знаят кои са. За обществото, което е изгубило трансценденталния ред.
Питърсън вижда кризата на Запада не като резултат от wokeизма, а като колапс на смисъла, който застига хората, когато техните ценности се откъснат от всякакъв трансцендентален ред – състоянието, което Ницше е диагностицирал като нихилизъм.
Западът се е върнал към паганство, защото е отсякъл корените си в юдео-християнската религия. Питърсън представя християнството като героическо пътуване в стила на Джоузеф Камбъл, специално проектирано за млади мъже.
Критиците обаче твърдят, че отговорът на Питърсън на нихилистичното отчаяние не води до място на почивка. Лекарството му за кризата на смисъла е „неспокойно стремеж към морално съвършенство“.
Той вярва в християнството като „истински мит“ с тежест в света, но не като нещо, което действително се е случило исторически в православния християнски смисъл.
Юнгианската херменевтика на Питърсън произвежда „ницшеанско християнство“, защото дарвинистката визия за оцеляване регулира начина, по който той чете Библията.
Това е втората религиозност в интелектуална форма. Не вяра в Бог, а вяра във вярата. Не християнство, а философия на християнството. Не спасение, а психологическа стабилност.
Какво идва след безбожната епоха
Пол Кингснорт пише, че докато християнската култура се е оттеглила в Запада, мястото изглежда по някакъв начин да се репаганизира. Новите езически ценности са култ към природата и култ към себе си.
Комбинирани с все по-очевидната религиозна визия на тълпата от Силиконовата долина с техните богове (разбирай изкуствения интелект) и стремеж към силиконово трансцендиране, резултатът е самосъздаване в безбожен, безполов, безграничен, безприроден свят на всевиждащи живи машини.
В отговор на това Кингснорт наблюдава възраждане на истинската религия. Хората започват да приемат вярата сериозно отново. Действителната религия – нещото, което трябваше да умре бавно от ръцете на разума – бавно излиза от сенките.
Обаче Шпенглер е предупредил, че няма гаранция, че „втората религиозност“ ще бъде напълно благодеятелна. Историята показва различни версии на втората религиозност.
Някои са донесли духовно възраждане. Други са донесли тоталитаризъм. Мистична религиозност породи нацизма. Съветската атеистична религия породи сталинизма. Китайската културна революция беше религиозен култ без Бог.
Въпросът не е дали религията се връща. Религията винаги се връща. Хората не могат да живеят без смисъл. Не могат да живеят без трансцендентност. Не могат да живеят без вяра в нещо по-високо от себе си.
Въпросът е каква религия се връща. Дали ще бъде вяра, която освобождава или вяра, която поробва. Дали ще бъде религия на милостта или религия на жертвите. Дали ще бъде християнство или неопаганизъм. Дали ще бъде Бог или изкуствен интелект.
Безбожната епоха наистина е мъртва. Новият атеизъм пропадна. Рационалността се оказа недостатъчна. Науката не замени вярата. Младото поколение търси смисъл в нещо по-голямо. Втората религиозност е тук. Вече живеем в нея. Въпросът е какво ще направим с нея.
