Самотното родителство в България вече не е изключение, а реалност за стотици хиляди семейства.
Според данни на НСИ за 2021 година, всеки пети българин е отглеждал децата си сам, като броят на самотните родители нараства от 12,2% през 2001 г. на 14,7% през 2011 г., за да достигне 21,9% през 2021 г. Това означава, че около 400 000 деца в страната растат с един родител.
Профилът на самотния родител в България
От всички семейства с един родител, майките с деца са 74,4%, а в 25,6% от тези семейства бащата сам отглежда децата си.
Анализът показва, че през периода 1985-2021 г. непрекъснато се увеличава броят на неженените родители (самотни майки и бащи) – от 4 762 през 1985 г. на 92 247 през 2021 г., или нарастване с 20,3 процентни пункта.
Самотното родителство има много лица. То може да е резултат от развод, овдовяване, съзнателен избор да се отгледа дете без партньор, или фактическа раздяла, когато единият родител работи в чужбина.
По данни на фондация „Партньори – България“ над 267 000 деца са поверени на грижите на роднини, докато родителите им работят зад граница.
Предизвикателствата на самотното родителство
Да си самотен родител означава да носиш двойна тежест – да бъдеш едновременно източник на емоционална подкрепа, финансова стабилност и дисциплина.
Самотният родител трябва да се справя сам с всичко и да разчита единствено на себе си, защото семейството и приятелите не могат да осигурят компанията, която оказва съпругът.
Финансовият натиск е една от най-сериозните трудности. Родителите, които не разполагат с достатъчно средства, често работят повече, за да успеят да набавят необходимото за децата си, и така децата остават без надзор и често няма кой да наблюдава техния напредък в училище.
Как самотното родителство влияе на развитието на детето?
Психолозите са единодушни: самото по себе си отглеждането от един родител не е присъда за детето. Решаващо значение имат качеството на грижата и емоционалната среда, а не броят на родителите.
Децата, отгледани от един-единствен родител, са изложени на по-голям риск от поведенчески проблеми и неуспехи в училище, в сравнение с децата, отгледани от майките и бащите си.
Това обаче не означава, че всяко дете, отгледано от самотен родител, ще прояви проблеми в хода на своето развитие. Ключът се крие в няколко фактора:
Емоционалната отзивчивост на родителя
Адекватното отглеждане, обгръщането в топлина и грижа и адекватното отговаряне на нуждите на детето са мощен фактор в развитието му.
Родителите, подложени в стресови ситуации (травма, болест, развод), са неадекватни и често не отговарят на нуждите на децата си, в резултат на което децата изпитват различни трудности на когнитивно, психологическо и емоционално ниво.
Финансовата стабилност
Изследвания, направени в редица страни, показват че разликите в развитието на децата от един и двама родители намаляват, когато са налице необходимите средства за отглеждане на децата, осигуряващи комфорт и за родителите.
С други думи, много важен фактор е дали самотният родител разполага с необходимата финансова база за да може да осигури благоприятна среда за живот на детето си.
Социалната подкрепа
Наличието на разширено семейство, близки приятели и мрежа от подкрепа значително облекчава натоварването на самотния родител и създава по-благоприятна среда за детето.
Специфичното значение на майката и бащата
Науката показва, че ролите на майката и бащата в развитието на детето са различни, но еднакво важни.
Ролята на майката е фундаментална особено в ранните години. От 0 до 1 год. детето се учи да живее в новия свят, в който се е родило, и за да изгради доверие и умения за сближаване, то има нужда от любов и грижа към нуждите си, като майката е основният източник на всички тези потребности.
Ролята на бащата, която първоначално изглежда ограничена, става все по-значима с израстването на детето.
Ново мащабно изследване, публикувано в списанието “Family Relations”, подчертава че продължителното присъствие на бащата в домакинството съществено засилва връзката между баща и дете, особено в предизвикателните тийнейджърски години.
Липсата на стабилна бащина фигура, особено през пубертета, носи много емоционални, социални и морални последици за децата.
Учените стигат до извода че ангажираността на бащата е пряко свързана със самочувствието на децата.
От 3 до 6 години е изключително важен период за изграждане на близка емоционална връзка между детето и бащата.
Когато липсата на родител е неизбежна
В случаите, когато единият родител отсъства – било поради смърт, раздяла или работа в чужбина – е важно да се създадат компенсиращи механизми.
Ако бащата липсва физически, важно е образът му да не се насища с негативизъм, а също и да има друга мъжка авторитетна фигура (друг мъж, дядо, чичо).
Психолозите предупреждават и за друга опасност. Ако бащата липсва физически или емоционално, и майката не успее да се отдели емоционално от сина, детето може да остане психо-емоционално фиксирано в ранната фаза на развитие.
Самотните родители могат да се справят успешно
Въпреки предизвикателствата, експертите са категорично в едно – самотното родителство не е обречено на провал.
Самотните родители, правейки най-доброто за децата си, успяват да развият устойчивост, находчивост и постоянство, които им помагат да продължат напред.
Ключът към успешното самотно родителство включва търсене на подкрепа от разширеното семейство, приятели, а при нужда и от специализирани организации.
Много важна е също и грижа за собственото емоционално здраве, осигуряването на стабилност и последователност във възпитанието.
Важно е също така да се създадат положителни модели за ролите на отсъстващия родител.
Децата имат нужда да чуят обяснения за различността си, за да могат да я разберат и да обяснят на приятелите си. Откритостта и честността в общуването са от съществено значение.
В края на краищата, самотното родителство може да е сложно предизвикателство, но не е непреодолимо.
Статистиката показва, че все повече български семейства се изправят пред тази реалност.
Важно е обществото да осигури адекватна подкрепа – социална, финансова и психологическа, за да могат самотните родители да създадат благоприятна среда за развитието на децата си.
В крайна сметка, любовта, грижата и емоционалната отзивчивост са по-важни от броя на родителите в дома.
Със съзнание за предизвикателствата и достъп до подкрепа, самотните родители могат да отгледат щастливи, здрави и пълноценно развити деца.
