Експерти алармират, че между 80 и 90% от асансьорите у нас работят в критично състояние.
Всеки ден милиони българи влизат в асансьорите на жилищните блокове, без да подозират, че това може да е опасно.
Нещо повече – има сгради, в които асансьорите са в толкова ужасно състояние, че хората не осъзнават, че техният живот буквално виси на косъм.
Реалността е шокираща: огромната част от асансьорите в страната са потенциално смъртоносни машини, които продължават да работят единствено защото „все още се движат“.
Национална статистика, която плаши
България има причина за гордост, която всъщност е повод и за тревога. С над 90 000 асансьора, страната ни заема второ място в световната класация по брой асансьори на глава от населението.
Впечатляващо постижение, но с едно фатално „но“ – повечето от тези машини са на възраст между 40 и 70 години.
„Возил съм се в асансьори, в които като знам за какво става въпрос, съм изпитвал ужас“, споделя Николай Ваклинов, бивш асансьорен техник, който плаща висока цена за своята професия – през 2008 г. става инвалид след трудов инцидент с асансьорна машина.
Времеви капан на технологиите
Парадоксът на българските асансьори е, че много от тях са по-стари от хората, които ги използват.
Произведени по стандарти и технологии от миналия век, те носят в себе си куп рискове за живота и здравето още от момента на своето създаване.
„Има асансьори от 30-та, 40-та и са в състояние, в което не трябва да се движат, но там е на принципа – нали работи, какъв е проблемът“, обяснява Ваклинов суровата реалност.
Експерти от Българската асансьорна асоциация са категорични: състоянието на повечето асансьори е „безобразно“.
Годишният преглед – фикция вместо защита
Законът е ясен: всеки асансьор трябва да минава ежегодна инспекция от квалифициран частен техник. Но между написаното на хартия и реалността има пропаст.
„Всичко е формално, за съжаление. Ние имаме информация от десетилетия назад за масови практики да не се правят тези инспекции“, разкриват от асансьорната индустрия.
Практиката е шокираща: документите се носят в кафене или офис, където се подписват и подпечатват, без техникът изобщо да е виждал съответния асансьор, коментират експерти.
През 2025 г. в София и Бургас са спрени само 55 асансьора от експлоатация, а регистрираните аварии са само две. Цифрите звучат успокояващо, но експертите предупреждават, че действителността е много по-мрачна.
Когато се случи най-лошото
При авария хората трябва да звъннат на номера, залепен в кабината, или да натиснат жълтото копче за връзка. Теоретично, техническата фирма има един час да реагира. Практически – далеч не винаги е така.
А когато става дума за обезщетения? Историята на Николай Ваклинов говори сама за себе си: инцидент през 2008 г., дела от 2009 г., а обезщетение получава едва през 2025 г. – почти 16 години по-късно.
Европейска страна с неевропейски проблем
„Ние тук, европейска държава почти 20 години, не можем да решим нещо елементарно“, констатират експерти.
Проблемът е комплексен: асансьорите нямат срок на годност, а масова подмяна би била непосилна за собствениците.
„Не може ние да кажем, държавата да каже – от утре всички асансьори да бъдат нови, все едно да кажем от утре всички шофьори да карат нови коли“, обяснява Григор Къшов от ДАМТН.
Какво остава на гражданите?
Ваклинов резюмира с горчивина: „За времето си това може да е било окей, но след някаква експлоатация от дълги години със сигурност това не е безопасно за хората“.
Въпросът не е дали старите асансьори са опасни – експертите са категорични, че са. Въпросът е кога ще дойде денят, в който статистиката на авариите ще започне да отразява действителния риск, на който сме изложени всеки ден.
/ Източници: Nova.bg, Dunavmost.com /
