През последните дни в обществеността в Европа се разпространи слух, че администрацията на президента Доналд Тръмп е имала за цел да откъсне Австрия, Унгария, Италия и Полша от ЕС, за да ги доближи до САЩ и да подкрепи движения за „възстановяване на традиционния европейски начин на живот“.
Според изтекли документи от Стратегията за национална сигурност на САЩ, тези страни са избрани заради техните анти-ЕС настроения и потенциал за по-голямо сътрудничество с Вашингтон.
Белият дом отрича категорично тези твърдения, но публичната версия на стратегията остро критикува ЕС за миграцията и слабостта му.
Вашингтон и войната срещу европейската администрация
Според разпространения слух, Вашингтон обявява “война” на администрацията в Брюксел, като иска четири ключови европейски държави да напуснат Съюза и да се върнат към „великата Европа“.
Според класифицирани документи от американската Стратегия за национална сигурност, Австрия, Унгария, Италия и Полша са приоритетни цели след “успеха” на Брекзит.
Тръмп вижда в тях съюзници за борба с „цивилизационното заличаване“ от миграция и мултикултурализъм.
Това поставя много европейски лидери под напрежение, тъй като нова стратегия на САЩ подкрепя и насърчава крайнодесните партии и движения за суверенитет.
Италия с премиера Джорджия Мелони, Унгария на Орбан и Полша вече са на линията на Тръмп по имиграцията, а в някои отношения и по въпроси, свързани с Украйна.
Много медии питат дали това означава, че трябва да очакваме „Мага“-брекзит на континента.
Икономическата стагнация, нелегалната миграция и проявата на слабост към Русия са все фактори, които работят в полза на Вашингтон.
В случая обаче е важно Европа да се обедини по-бързо и по-здраво отвсякога, иначе има риск външни фактори да я разбият на парчета.
Защо всички се опитват да разделят Европа?
Според анализатори и политолози, опитите за разделяне на ЕС от различни външни сили не са новост и са типична геополитическа класика в стила „разделяй и владей“.
Мнозина споделят мнението, че подобен сненарий с Европа може и да не е в интереса на САЩ в дългосрочен план, но при бизнес ориентираната настояща администрация това може да доведе до желани резултати.
При всички случаи е много по-лесно да се водят преговори с отслабен партньор, особено ако всяка държава в ЕС трябва да договаря условията за търговия с Вашингтон поотделно.
Според анализатори, това може временно да засили влиянието на САЩ, подкрепяйки анти-ЕС лидери за по-лесен контрол над Европа, но в дългосрочен план Америка има нужда от една силна Европа на своя страна.
За Русия ползите са много по-големи, тъй като според икономисти и политолози, те могат да са както краткосрочни, така и дългосрочни. Една фрагментирана Европа е в много по-слаба позиция срещу Москва.
Според анализатори е твърде вероятно и настоящата администрация на САЩ да вижда по-голяма полза от една разединена Европа, по-зависима от американския пазар и НАТО, отколкото от силен Съюз.
Но беше ли БРЕКЗИТ успех, както го представя Доналд Тръмп?
Според последните данни, Брекзит се оценява като неуспех от повечето британци. Към януари 2025 година 51% от британците са определили Брекзит като провал, като само 13% го виждат като успех.
Икономическите последици са особено негативни. Около 70% от британците вярват, че Брекзит е имал отрицателно въздействие върху икономиката, а растежът на търговията е най-слабият сред страните в Г-7 от 2019 година насам.
Дори сред гласувалите за излизане от ЕС мненията са разделени – само 20% от тях смятат изхода за успешен.
Надеждите и визията за „Глобална Британия“ с нови търговски споразумения не се сбъднаха – сделките с Австралия и Нова Зеландия донесоха минимални ползи, а надеждата е, че споразуменията със САЩ и Индия поне малко ще закрепят положението.
Растежът на износа и вноса на стоки е бил най-слабият в Г-7 от 2019 година насам, а търговските бариери с ЕС увеличиха разходите за потребителите и намалиха възможностите за британските фирми.
Въпреки това, някои застъпници на Брекзит твърдят, че проблемът не е в самото решение, а в неговото изпълнение от страна на правителствата през годините.
По отношение на емиграцията трябва да се каже, че тя също не намаля след Брекзит – напротив, всъщност тя нарасна рекордно!
Докато нетната миграция към Обединеното кралство през 2016 година е била 248 000 души, през 2024 година тя е надхвърлила 431 000.
Освен това, някои анализатори считат, че през 2023 година емиграцията е била с рекордни размери, като се споменават цифри от порядъка на 906 000 души.
Това, което се случи, е, че всъщност намаля миграцията от страните-членки на ЕС, като приблизителните данни за около 70% за периода между 2016 и 2022 година.
Тя обаче беше заменена от огромен ръст на мигранти извън ЕС, в това число Африка и Близкия изток.
И това най-интересното в случая е, че след 2021 година нетната миграция от ЕС към Великобритания стана отрицателна (-96 000 през 2024), което означава, че повече хора са се преселили от Великобритания към ЕС, отколкото от ЕС към Великобритания.
