На 6 декември 2006 година Народното събрание приема Закона за достъп и разкриване на документите на Държавна сигурност.
Законът влиза в сила броени дни преди присъединяването на България към Европейския съюз.
Платформи като VoxNews.bg проследяват как въпросът за архивите на репресивния апарат остава нерешен 17 години след края на комунизма.
Комисията по досиетата разкрива над 2700 псевдоними на агенти сред политици, журналисти, учени и духовници. Но лустрация няма.
Хората, чиято принадлежност е установена, запазват позициите си. Моралното осъждане остава единствената последица.
Какво е Държавна сигурност
Държавна сигурност е система от специални служби, които функционират като репресивен апарат на Българската комунистическа партия от 9 септември 1944 година до края на 1990 година.
Службата е определяна като щитът и мечът на партията, нейните очи и уши. През целия период тя е идеологически, кадрово, оперативно и технически зависима от съветския КГБ.
Структурата и методите са заимствани от съветския модел. Обучението на кадрите се извършва в СССР до самия край на системата.
ДС не е просто разузнавателна служба. Тя е инструмент за политически контрол. Задачата ѝ е да следи, наблюдава, документира и при нужда да репресира всеки, който се отклонява от партийната линия.
Дисиденти, интелектуалци, религиозни водачи, етнически малцинства, всички са обект на наблюдение. Мрежата от информатори прониква във всички слоеве на обществото.
Началото на службата е в създадения през 1925 година Отдел Държавна сигурност при полицията.
След преминаването на властта в ръцете на Отечествения фронт през 1944 година структурата преминава към новосъздадената милиция.
В периода 1946-1953 година се провеждат серия от политически процеси, чрез които режимът унищожава политическите си противници.
Показанията са изтръгвани насилствено след жестоки изтезания. Този модел на работа остава присъщ на службата през целия период на съществуването ѝ.
Структурата на ДС
Държавна сигурност е била сложна организация с множество управления. Първо главно управление се занимава с външно разузнаване.
Второ главно управление е за контраразузнаване. Трето управление е за военно контраразузнаване. Всяко управление има своя специализация, свои методи и свои мрежи от агенти.
През 1967 година е създадено Шесто управление на ДС за борба срещу идеологическата диверсия. Преди това функциите се изпълняват от Трето секретно политическо управление за борба с контрареволюцията в периода 1952-1961 година.
Реорганизацията следва подобна промяна в съветския КГБ. Основната задача на управлението е контролът на групи, потенциално критични към режима: интелигенцията, младежта, религиозните и етническите малцинства.
Писателят Костадин Кюлюмов, познат с романите и сценариите си от 60-те и 70-те години, е малкоизвестният създател на Шесто управление.
В Министерството на вътрешните работи той слага основите на структурата, която години наред наблюдава и репресира българската интелигенция.
Основният замисъл е управлението да бъде новото оръжие на Политбюро на идеологическия фронт.
Шесто управление следи и предотвратява в зародиш недоволството не само сред художествената и научно-техническата интелигенция.
То парира прояви и опити за критики сред редовите комунисти и ръководния партиен елит. На 5 януари 1990 година управлението е закрито като най-компрометираното звено на ДС.
Служителите му обаче остават на работа в МВР. Впоследствие повечето са назначени в създадената Национална служба за защита на конституцията, основа на днешната ДАНС.
Категориите сътрудници
Системата на ДС разграничава няколко типа сътрудници. Агентът е основната категория секретен сътрудник.
Той притежава качества за решаване на задачи по разкриването, предотвратяването и пресичането на подривни действия чрез проникване или внедряване във вражески среди.
Резидентът е високо квалифициран сътрудник, чиято основна задача е да ръководи, възпитава и обучава агенти и доверени лица. В голямото си мнозинство резидентите са членове на БКП.
Довереното лице е по-ниска категория. То предоставя информация, но не е толкова ангажирано като агента.
Съдържателят на явочна квартира предоставя помещение за тайни срещи. Всяка категория има своя роля в системата за събиране на информация и контрол.
Близо 20 000 са били агентите на ДС според изследванията. Счита се, че една четвърт от тях са двойни агенти и на чуждо разузнаване.
Системата обхваща всички сфери на обществения живот: държавна администрация, армия, наука, образование, култура, медии, църква. Никоя институция не остава незасегната. Контролът е тотален.
Методите на вербуване
Как са се вербували агенти? Методите са били разнообразни. Идеологическата вербовка разчита на убеждения. Човек сътрудничи, защото вярва в каузата на партията.
Материалната вербовка използва облаги: по-добра работа, жилище, възможност за пътуване на Запад.
Компрометиращата вербовка използва шантаж: изневяра, хомосексуалност, криминално минало. Много вербовки са извършвани под натиск.
Отказът на човек да сътрудничи е можел да означава загуба на работа, провал на кариера, проблеми за семейството.
В тоталитарна държава има малко място за избор. Това е един от аргументите срещу пълната лустрация: много хора са станали агенти не по убеждение, а от страх.
От друга страна, някои са сътрудничили активно и с ентусиазъм, а доносите са водели до реални последици: арести, уволнения, затвор, понякога смърт.
Отговорността на доносника е реална, независимо от обстоятелствата на вербовката. Но къде е границата между жертва и виновен? Този въпрос няма лесен отговор.
Първите опити за отваряне
Въпросът за досиетата е поставен от опозицията още в началото на 1990 година. Отварянето им обаче не влиза като условие в документите на Кръглата маса.
Този пропуск се оказва един от най-значимите в историята на прехода. Много хора и до днес не разбират защо още при падането на режима опозицията не е настоявала за достъп до архивите.
Отговорите, които могат да се чуят през годините, варират от липса на опит, вяра в добрите намерения, а според анализатори дори може би и страх от собствените скелети в гардероба.
Седмото велико народно събрание сформира парламентарна комисия, оглавена от Георги Тамбуев.
Преди комисията да представи доклада си през април 1991 година, във вестник Факс е публикуван списък с 33 имена на народни представители под заглавието Списък на доносниците във ВНС.
Изтичането на информация показва, че дори при затворени архиви данните могат да бъдат използвани за политически цели.
Първият реален опит за отваряне на досиетата идва след политическата криза през 1997 година.
Парламентът приема Декларация за национално спасение и Закон за достъп до документите на бившата ДС.
Създадена е комисия, оглавена от министъра на вътрешните работи Богомил Бонев. Изготвен е списък с 93 имена на сътрудници на ДС.
В парламента обаче са обявени само 23 след решение на Конституционния съд. С други думи, този опитът дава частични резултати.
Законът от 2006 година
През лятото на 2006 година министърът на вътрешните работи Румен Петков решава да разсекрети подбрани досиета.
Това решение обаче бива прието много остро от мнозина, а Петков е обвинен, че едва ли не използва архивите за политически цели.
Под обществен натиск и въпроси от евродепутати от групата на Зелените лидерите на тройната коалиция са принудени да действат.
Симеон Сакскобургготски, Ахмед Доган и Сергей Станишев приемат политическо решение за ново законодателство.
На 6 декември 2006 година Народното събрание гласува новия закон. Той съдържа най-широкото поле на приложение от всички дотогавашни опити.
Включва оповестяването на сътрудниците на ДС не само в изпълнителната, законодателната и съдебната власт, но и в медиите и други обществени сектори. Документите на ДС за периода от 9 септември 1944 година до 16 юли 1991 година вече не представляват класифицирана информация.
През 2007 година парламентът избира нова комисия с председател Евтим Костадинов, депутат от БСП.
Под контрола на комисията са предадени архивите от всички държавни институции и служби. През февруари 2011 година започва работа Централизираният архив в Банкя.
Комисията е 9-членна и нито една парламентарно представена политическа сила не може да има мнозинство в нея.
Разкритията
Комисията по досиетата разкрива принадлежност към ДС на публични личности от всички сфери. Сред има политици, банкери, народни представители, синдикални дейци, университетски преподаватели и учени от БАН.
Списъците включват директори на училища, читалищни дейци, членове на Светия синод на Българската православна църква и ръководни кадри в мюсюлманското изповедание.
Сред известните журналисти с установена принадлежност са Тошо Тошев, Валери Найденов, Евгений Станчев, Юрий Асланов и Алексения Димитрова.
От БНТ са огласени имената на Александър Авджиев, Иван Гарелов, Иван Гранитски, Нидал Алгафари, Кеворк Кеворкян и Хачо Бояджиев.
Списъкът за БНТ съдържа 67 лица на ръководни позиции, включително 5 генерални директори, 2 изпълнителни директори и 4 програмни директори.
Щатен служител на ДС е Красимир Гергов, собственик на радио Класик ФМ. В СЕМ са установени 5 агенти, в БТА към онзи момент 20.
Комисията обявява присъствие на 239 сътрудници на ДС сред следователите и дознателите при проверка на 4017 лица за периода 1990-2009 година. BIRD поддържа именник с 2758 псевдоними на агенти.
Непълните архиви
Един от големите въпроси е какво е унищожено преди 1990 година. В хаотичните месеци около промяната много документи изчезват.
Според анализатори, вероятно цели архиви са изгорени или претопени, а това, което е останало, е само част от цялата картина.
Комисията по досиетата не оповестява всички разкрити агенти. След обработка на наличните решения става ясно, че агентите и щатните служители, които остават на тъмно, са над 800.
Според председателя на комисията за 14 години работа с архивите е ясно, че не е имало политическа воля за отваряне на досиетата.
Тези, които са били служители в системата или са се облагодетелствали от нея, създават препятствия.
Някои от тях може би са се оказали в позиция, която им позволява да влияят на процеса. Други вероятно използват връзки и влияние, за да защитят себе си или близки. Пълната истина остава недостъпна.
Липсата на лустрация
Дейността на комисията не е лустрационна. Според самата комисия тя е морална. Установяването на принадлежност към службите не води до автоматично отстраняване от публични позиции.
Хора с доказана принадлежност продължават да заемат ръководни длъжности в медиите, политиката и бизнеса. Единствената последица е публичното огласяване на имената.
Съществува петиция, която настоява за реална лустрация от ръководни позиции в държавната администрация и всички организации с държавно участие.
Твърдението е, че това е единствената възможност за равни шансове и справедливост в управлението и в бизнеса. Петицията обаче остава без последствия.
Интерпретации
Въпросът за досиетата на ДС допуска различни интерпретации, всяка от които намира привърженици.
Интерпретация първа: Необходима справедливост
Според тази версия обществото все пак има право да знае кой е сътрудничил на репресивния апарат. Жертвите на ДС са много и заслужават да знаят истината. Публичните личности трябва да носят отговорност за миналото си. Пълната лустрация е единственият начин за истински демократичен преход.
Интерпретация втора: Лов на вещици
Според тази версия процесът по разкриване е използван за политически цели. Много вербовки са извършвани под натиск. Публичното заклеймяване не отчита обстоятелствата. Хора, които никога не са навредили на никого, са подложени на публичен линч. Времето за лустрация е отминало.
Интерпретация трета: Половинчата мярка
Според тази версия отварянето без лустрация е безсмислено. Публикуването на имена без последици е имитация на справедливост. Истинската цел е да се създаде впечатление за действие, без да се засегнат реално интересите на бившите сътрудници. Системата се самозащитава.
Интерпретация четвърта: Ползите продължават и до днес
Според тази версия, ДС не е просто история. Мрежите, изградени преди 1989 година, продължават да носят облаги на бившите агенти и техните семейства, като заемат ключови позиции в обществото.
Сравнението с други страни
Разликата с други бивши комунистически страни е показателна. Германия създава специална институция за архивите на Щази още през 1990 година.
Институтът Гаук управлява над 111 километра документи. Всеки гражданин може да поиска да види досието си. Лустрацията е реална: бивши агенти са отстранявани от публични позиции.
Чехия провежда системна лустрация. Законът от 1991 година забранява на бивши агенти да заемат определени позиции в държавната администрация.
Забраната е временна, но ефективна.
Полша има смесен модел: разкриване без автоматична лустрация, но с реални последици за тези, които лъжат за миналото си.
В България установяването на принадлежност не води до последици. Бившите сътрудници на ДС запазват позициите си в политиката, медиите и бизнеса. Мрежите, изградени преди 1989 година, продължават да допринасят за поддържането на обществено положение и високи постове. Това е българският модел на преход: промяна без последици, разкриване без справедливост.
Наследството
За поколението, родено след 2000 година, Държавна сигурност е абстракция от учебниците.
За техните родители и баби и дядовци това е спомен за страх, за внимателно подбрани думи, за колеги, които се оказват нещо повече от колеги.
Спомен за система, която прониква навсякъде и контролира всичко. Досиетата са документален запис на този контрол. Но записът е непълен и последиците от разкриването му са ограничени.
Има ли значение днес кой е бил агент на ДС? Отговорът зависи от гледната точка. Ако вярваме, че миналото определя настоящето, тогава знанието за принадлежността има стойност.
Ако вярваме, че хората се променят и че 35 години са достатъчни за нов живот, тогава въпросът губи значение.
България избра втория път. Моралното осъждане без реални последици. Публичност без лустрация. Документи без справедливост.
Дали това е мъдрост или слабост? Отговорът зависи от това кого питате. Жертвите на ДС вероятно имат един отговор. Бившите агенти, друг. А поколението, което не помни страха, може би изобщо не се интересува от въпроса.
Досиетата остават. Архивът в Банкя съхранява документите. Комисията публикува имена. Но истинското равносметка за ролята на ДС в българската история все още не е направена.
Може би никога няма да бъде направена. Защото тези, които биха могли да я направят, са или замесени, или незаинтересовани, или отдавна вече не са сред живите.
Времето минава. Спомените избледняват. А досиетата остават като мълчаливи свидетели на епоха, която все повече се превръща в история.
/Внимание: Voxnews.bg не носи отговорност за съдържанието. Материалът е изготвен въз основа на публично достъпни източници и медийни публикации. Част от версиите представляват анализи и не са официално потвърдени./
