В момент, когато България все още не е въвела официално еврото – това предстои на 1 януари 2026 г. след последните зелени светлини от европейските институции – в страната вече се разгаря дебат за референдум относно евентуално напускане на еврозоната.
Тази парадоксална ситуация не е просто израз на политически хаос. Тя осветява по-дълбоки слабости в обществото – дефицит на информация, липса на доверие и недостатъчно разбиране на икономическите реалности, които определят мястото ни в Европа.
България на прага на еврото, но вече с дебати за излизане
До средата на 2025 г. Европейската комисия, ЕЦБ, ЕКОФИН и Европейският парламент окончателно одобриха членството на България в еврозоната. Страната изпълни всички ключови критерии – инфлация, дефицит, стабилен валутен режим и законова конвергенция.
И все пак, още преди въвеждането на еврото, в публичното пространство се появиха призиви за референдум за напускане на еврозоната – политическа реторика, която звучи повече като предизборен лозунг, отколкото като рационален дебат, отбелязва Свободна Европа.
Къде е проблемът?
Основният проблем е липсата на ефективна информационна кампания, която да обясни реалните ползи и рискове от въвеждането на еврото.
Държавните институции изостават в комуникацията, докато социалните мрежи и дезинформацията диктуват дневния ред.
Вместо да се говори за икономическа стабилност, инвестиционна сигурност и по-ниски транзакционни разходи, общественият фокус често се измества към митове за загуба на суверенитет, “диктат от Брюксел” и шокови поскъпвания – все познати сценарии, използвани от популистки движения из цяла Европа.
По-дълбокият проблем: липса на доверие и визия
Истинският проблем не е в еврото, а в липсата на доверие в институциите и неспособността на политиците да формулират убедителна дългосрочна икономическа визия.
Българското общество често реагира рефлексно – гласува за промяна, но се страхува от последствията ѝ.
Фактът, че се обсъжда излизане от еврозоната, преди дори да сме влезли, показва ниска финансова и институционална култура.
Това не е само резултат от популизма – това е дълбоко структурен проблем, свързан с образованието, медиите и публичния дебат.
Когато един човек вече не слуша какво казват онези, които са учили и са се специализирали в дадена област, а се информира от публикациите, които някой споделя в социалните мрежи, докато пие сутрешното си кафе, тогава имаме сериозен проблем.
Какво ни липсва?
България има нужда от честен, експертен и информиран разговор, а не от кампании, основани на страх и спекулации.
Влизането в еврозоната не е само технически акт – това е въпрос на доверие, идентичност и икономическа зрелост.
И докато в другите държави общественият разговор се води върху стратегически теми като иновации, конкурентоспособност и сигурност, у нас отново сме в ролята на зрители на собствените си страхове.
