Тревожността се превръща в нарастващ обществен проблем в България, като над 1 милион души изпитват симптоми на постоянен страх, напрежение и безпокойство.
Това показват данни от психично-здравни организации, цитирани от Националния център по обществено здраве.
Според специалисти тенденцията се засилва в последните години, а причините са многопластови – от икономически натиск до социална изолация и културни модели на поведение.
Икономическа несигурност – водещ фактор
Финансовият стрес остава една от най-честите причини за тревожни разстройства у нас.
Психотерапевти коментират, че много хора живеят „от заплата до заплата“, което създава хронично усещане за нестабилност.
„Повишените разходи за живот – храна, наеми, ток – създават постоянен фонов страх: ще стигнат ли парите този месец?“, обяснява клиничният психолог д-р Мария Лазарова.
Според икономическите анализатори липсата на финансов резерв принуждава голяма част от хората да разчитат на близки при житейски кризи, което допълнително повишава напрежението в семействата.
Прекомерни задължения и нарастваща бюрокрация
Експерти посочват, че съвременната среда поставя значително повече административни и професионални изисквания спрямо предишни поколения.
Работните ангажименти все по-често преминават границите на нормалното работно време, а чувството за „постоянна заетост“ поддържа организма в режим на стрес.
Работодателските организации признават, че в много сектори сроковете са скъсени, а служителите са под натиск да са винаги достъпни – чрез имейли, съобщения и дигитални платформи.
Хроничната самота – скритият проблем на нашето време
Въпреки дигиталната свързаност, социалната изолация става все по-осезаема.
Проучване на Eurofound показва, че България е сред държавите в ЕС с най-високи нива на усещане за самота.
Семействата живеят разделени, приятелствата се поддържат онлайн, а класическите общности – съседи, квартални приятели, роднински събирания – намаляват или изобщо не съществуват.
Психолозите предупреждават, че липсата на качествени социални връзки увеличава риска от тревожност и депресивни състояния почти толкова, колкото пушенето или обездвижването.
Култът към „постоянната заетост“
В последните години се налага културата, че да си зает е символ на успех. Според специалисти по трудова психология това води до недоспиване, липса на почивка, усещане за вечно недовършени задачи и емоционално прегаряне (по-известно като burnout).
„Много хора вярват, че трябва да бъдат ефективни 24/7. Това е нереалистично и опасно“, подчертава трудовият психолог Димитър Христов.
Откъсване от природата и преход към „екранния начин на живот“
Урбанизацията и дигитализацията променят биологичния ритъм на хората. Мнозина прекарват над 10 часа дневно пред екрани, което води до смущения в съня, хормонален дисбаланс и психично напрежение, сочат данни на Световната здравна организация.
Липсата на движение и естествена светлина също допринася за тревожност и раздразнителност.
Социалните мрежи и нереалистичните стандарти
Изследвания на American Psychological Association показват пряка връзка между прекомерната употреба на социални мрежи и тревожните разстройства.
Постоянните сравнения с „перфектните животи“ онлайн създават усещане за лична недостатъчност и натоварват психиката.
„Очаква се да сме успешни във всичко – работа, външен вид, отношения, родителство. Това е непостижимо“, коментира психотерапевтът Силвия Тодорова.
Какво може да се направи?
Специалистите препоръчват както индивидуални, така и системни мерки. Личните стратегии могат да са свързани с опростяване на ежедневието и с научаването да приоритизираме.
Важно е да работим върху изграждане на дълбоки и смислени връзки, а също и на поставяне на здравословни граници в работата и в личния живот.
Редовно трябва да прекарваме време сред природата и да се целим към ограничаване на социалните мрежи.
В случай, че не успяваме да редуцираме напрежението сами, добра идея би било да се организираа посещение при психолог.
Друга една част от решенията обаче имат обществен характер и не зависят изцяло само от нас.
Експертите подчертават нуждата от по-добро психично-здравно образование още в училище и достъпни услуги за терапия.
Хубаво е компаниите да поддържат политики за баланс между работа и личен живот, макар че за сега това изглежда нереалистично.
Хубаво е да се работи и по мерки срещу финансовата несигурност при младите семейства и младите хора като цяло.
Тревожността в България не е индивидуален провал, а отражение на начина, по който живеем като общество.
Промяната изисква усилия от институции, работодатели и самите граждани. Но, както посочват психолозите, първата стъпка е да признаем, че има проблем – и че всеки човек заслужава по-спокоен и балансиран живот.
