Монголия започна работа със специализиран сайт срещу онлайн измамите, след като киберпрестъпленията достигнаха 32% от всички регистрирани престъпления в страната през 2026 г. Платформата е представена на заседание на Съвета по киберсигурност, ръководено от премиера Ням-Осорън Учрал. Властите обсъдиха и създаването на по-бърза координация между полицията, банковия сектор и държавните институции.
Киберпрестъпността заема все по-голям дял
Делът на престъпленията, извършени чрез интернет или цифрови инструменти, е нараснал значително спрямо 2021 г., когато е бил 19%. През първите девет месеца на 2026 г. са регистрирани повече от 11 440 случая. Данните показват, че измамите вече са сред най-сериозните рискове за гражданите и финансовата система.
Социалната мрежа „Фейсбук“ е участвала в 78% от регистрираните киберпрестъпления през миналата година. След действия на полицията този дял е спаднал до 60% през 2026 г. Сред разпространените схеми са фалшиви профили, измислени лотарии, подвеждащи връзки и молби за превод, отправени от името на друг човек.
Финансовите загуби също се увеличават. През 2025 г. те са били 26,5 милиарда монголски тугрика, или около 6,55 милиона евро. Властите са блокирали 15,9 милиарда тугрика и са върнали на пострадалите 1,8 милиарда. Към октомври 2026 г. щетите вече възлизат на 28 милиарда тугрика.
Новата платформа дава практически указания
Сайтът zalilan.113.mn обяснява как се разпознават най-често срещаните измами и предлага инструменти за проверка на съмнителни интернет адреси и електронни писма. Потребителите могат да намерят и насоки как да действат, ако вече са станали жертва, включително как да подадат сигнал и да ограничат допълнителни загуби.
До октомври са замразени средства за 15 милиарда тугрика, а възстановените суми достигат 1,5 милиарда. Официалните предупреждения насърчават гражданите да не предоставят банкови данни и да не извършват преводи след непроверени предложения в социалните мрежи.
Премиерът Учрал е възложил на полицията, Монголската централна банка, търговските банки и други институции да подготвят предложения, основани на международни практики. Те трябва да бъдат внесени за разглеждане от правителството, като целта е централизирана система да ускори обмена на информация и реакцията при киберпрестъпления.
