Министерският съвет ще разгледа днес проектите за държавния бюджет на България, за бюджета на Националната здравноосигурителна каса и за държавното обществено осигуряване през 2027 г. Заседанието е насрочено в София, а одобряването на трите законопроекта е необходимата следваща стъпка преди внасянето им за обсъждане в Народното събрание.
Основни параметри на финансовата рамка
Представената на 6 ноември в УНСС план-сметка е изготвена при очакван недостиг в бюджета, равен на 3,5% от брутния вътрешен продукт през 2027 г. Средносрочните разчети предвиждат този показател да се свие до 3,1% през 2028 г. и до 2,4% през 2029 г.
В прогнозата за периода 2027–2029 г. постъпленията, включително получените помощи и дарения, се очаква да бъдат между 35,6% и 36,1% от БВП. Паралелно с това правителството залага постепенно ограничаване на общите разходи спрямо размера на икономиката.
Така разходната част се понижава от 43,5% от БВП през 2026 г. до 39,6% през 2027 г. За следващите две години са планирани равнища от 38,9% и 38%. Държавният дълг би достигнал 44,3 млрд. евро, или 31,4% от БВП, като е предвидено финансиране чрез нови заеми в размер до 8,6 млрд. евро.
Доходи, заплати и обсъждане със социалните партньори
Финансовият министър и вицепремиер Гълъб Донев заяви, че проектът цели връщане към по-устойчиво управление на публичните средства, без прекратяване на мерките за доходите, семействата и инвестициите. Проектът беше обсъден със социалните партньори преди разглеждането му от Министерския съвет.
От 1 януари 2027 г. се планира минималното месечно възнаграждение да стане 660 евро при пълен работен ден. За повечето бюджетни структури е заложено петпроцентно увеличение на средствата за възнаграждения, като изключението обхваща изборните длъжности и посочените в Кодекса за социално осигуряване служители от сектор „Отбрана и сигурност“.
За педагогическите специалисти са предвидени 170,5 млн. евро, с които заплатите им да нараснат със 7,5% от началото на годината. След одобрението от правителството законопроектите трябва да преминат през парламентарна процедура, преди да бъдат окончателно приети.

















