Министри, отговарящи за вътрешните работи и миграцията на Австрия, Германия, Дания, Нидерландия и Гърция, се срещат днес във Виена, за да обсъдят извеждането на хора с отхвърлени молби за убежище към центрове извън Европейския съюз. Разговорите са част от усилията на петте държави да превърнат политическата идея в работещ механизъм, като паралелно се разглеждат гаранциите за човешките права.
Пет държави търсят общ модел
Срещата е организирана на фона на Виенската конференция по миграцията, която се провежда днес и утре с участието на Международния център за развитие на миграционната политика. Очаква се присъствието на представители от държави на произход, транзитни страни и партньори на ЕС да улесни разговорите за бъдещи споразумения.
Възможно е след разговорите да бъдат обявени конкретни решения, посочват информирани източници. Сред участниците е и министърът на вътрешните работи на Руанда Венсан Бирута. Страната се обсъжда като потенциален домакин на подобен център, макар окончателен избор да не е направен.
Идеята се подкрепя от петте правителства в рамките на неформално сътрудничество, насочено към по-бързо изпълнение на решенията за връщане. Сред възможните партньори се споменават още Уганда, Узбекистан и Казахстан, но разговорите с тези държави са на различен етап и не означават сключено споразумение.
Правила на ЕС и опасения за правата
Новите правила на ЕС допускат държави членки да създават центрове за връщане в трети страни за лица, които нямат право да останат на европейска територия и са получили решение за връщане. Това може да става само след договореност с приемащата държава и при спазване на международното право.
Законодателството изисква гаранции за човешките права и принципа на забрана за връщане в страна, където човек може да бъде изложен на преследване или сериозна опасност. Непридружените непълнолетни са изключени от тези договорености. Предвидена е и възможност центровете да бъдат междинна спирка преди последващо връщане в държавата на произход.
Експерти обаче предупреждават, че прехвърлянето на мигранти към държави като Руанда, Уганда, Узбекистан или Казахстан може да създаде рискове за достъпа до правна защита и независимия контрол. Предстои правителствата да уточнят условията, финансирането и механизмите за наблюдение, преди инициативата да придобие практическа форма.

















