Първите 100 дни на Абелардо де ла Есприеля начело на Колумбия преминаха под знака на силов курс срещу въоръжените групировки, сътресения във властта и опит за овладяване на публичните финанси. Крайнодесният президент пое поста на 7 август, но само три дни по-късно тежко земетресение с магнитуд 7,4 в западната част на страната наложи промяна на първоначалните му приоритети и мобилизира държавните ресурси.
Сигурността измести мирните преговори
Едно от първите решения на президента беше да прекрати диалога с въоръжените организации, започнат при предшественика му Густаво Петро в рамките на концепцията за „пълен мир“. Де ла Есприеля заяви, че тези групировки не показват реална готовност да сложат оръжие и избра директен натиск вместо нови преговорни формати.
Правителството засили операциите на армията и полицията срещу партизански структури, паравоенни формирования и мрежи за наркотрафик. Президентът лично участва в представянето на част от акциите. Според фондация „Идеи за мир“ обаче още липсва цялостен план за трайно отслабване на групировките, в които членуват или ги подпомагат около 29 000 души.
Между август и септември убийствата са били с 10,6% по-малко на годишна основа, а случаите на отвличане са се свили с 66,3%. Въоръжените сблъсъци също са намалели значително — с 61,9%. Наред с това е отчетен ръст от 44,4% при посегателствата срещу инфраструктурни обекти и цивилни цели, което показва, че заплахата не е изчезнала.
Съкращения и напрежение във властта
Икономическият дневен ред беше определен от необходимостта да се ограничи бюджетният натиск. Дефицитът за 2025 г. възлиза на 6,4% от брутния вътрешен продукт, докато държавният дълг достига 60,5% от БВП. В отговор президентът обяви пакет за намаляване на разходите с 13,8 трилиона песо, или приблизително 4,16 милиарда долара.
Властите започнаха разговори с Международния валутен фонд и внесоха в Конгреса законопроект за икономическо възстановяване. Той цели да ограничи задлъжнялостта, да стабилизира публичните финанси и да привлече частен капитал. Опозицията, водена от сенатора Иван Сепеда, възрази, че планираната данъчна промяна ще натовари гражданите и ще отслаби прогресивния принцип.
Периодът беше съпроводен и с кадрови сътресения: около 20 високопоставени представители напуснаха, включително просветният министър Вивиане Моралес и вътрешният министър Родриго Лара. Де ла Есприеля отхвърли мирното споразумение от 2016 г. с ФАРК и неуспешно настоя Националният музей да премахне над 60 произведения, които определи като идеологически.

















