Менструалният синхрон е едно изключително интересно явление, на което науката започва да обръща все по-голямо внимание.
Той представлява феномен, при който жените, които прекарват активно време заедно, работейки или живеейки съвместно, започват да усещат сходство в датите на месечния си цикъл.
Това е уникална пресечна точка между биологията и социалната психология поради факта, че са правени множество изследвания през годините, които са противоречиви относно достоверността на явлението и причините за него.
Макар и все още не напълно доказано, това сходство сближава общността на представителките на нежния пол и я укрепва.
С наближаването на най-женския празник, улавяме момента, в който ще поговорим за явлението на индикатора на женската природа. Дали той е достоверен или е просто мит, предстои науката тепърва да разбере и да докаже.
Останете с нас на следващите редове, за да разберете повече относно зараждането на теорията за менструалната синхронизация, скептичните мнения по този въпрос и социалния аспект, който нараства и укрепва женското общество.
Изследвания и научни дебати
Зората на интереса към менструалния синхрон се заражда още през 70-те години на миналия век, когато започват да се провеждат редица изследвания върху лабораторни мишки и сближаването на периода на тяхната овулация.
Психоложката Марта Макклинток публикува своето проучване, което се фокусира върху наблюдаването на месечния цикъл на 135 студентки, които обитават общежитието към Чикагския университет.
Макклинток предлага хипотеза, която гласи, че химическите сигнали, които се отделят от тялото, могат да повлияят върху хормоналните ритми на други жени.
Сигналите са именно феромоните – вещества от химичен произход, които в телата на много животински видове играят важна роля за репродуктивното здраве и социалната адаптация.
При много видове бозайници вече е доказано, че феромоните могат да синхронизират размножителните цикли при женските индивиди и това поражда въпроса, дали и при хората е така.
Ако има сходство между хора и животни, може да се каже, че човешкото тяло отделя химически молекули чрез кожата и потта, възприемани подсъзнателно от обонянието на други жени.
Сигналите могат да повлияят на хипоталамуса, който контролира освобождаването на хормони, регулиращи овулацията и менструацията.
Съществуват изследвания, които доказват, че определени химически съединения имат способността да забавят или ускорят периода на цикъла, но те все още са слабо застъпени.
Освен феромоните, се обсъждат и още фактори, които потенциално влияят на менструалния синхрон.
Сред най-обсъжданите е споделената среда и сходен начин на живот – сън, режим на хранене, работни дейности, спортни активности, общите емоционални ситуации и особено стресът, както и светлинните и циркадни ритми, които оказват огромно влияние върху ендокринната система.
Всички тези фактори показват, че менструалният цикъл е чувствителен към външни условия, но големият въпрос тук е дали те могат да доведат до стабилен синхрон между няколко жени.
С годините, Ефектът на Макклинток бива опровергаван от редица скептици по няколко аспекта – резултат от съвпадения, подбор на резултатите, които показват съвпадение и избягване на тези, показващи разминаване и провеждане върху недостатъчно голяма група от участнички.
Средната продължителност на цикъла е около 28 дни, но при по-здрави физически и психически жени, тя може да достигне и до 35 дни.
Освен всичко това, менструалният цикъл не е винаги постоянен, т.е., може да променя своята продължителност и дата на идване от месец на месец.
Следователно опозицията доказва, че тази вариативност означава, че ако няколко жени живеят или работят заедно, то неизменно в някакъв момент техните цикли ще се доближат до период на идване.
С други думи, е напълно неоснователно да се смята, че това е резултат от сложен хормонален и биологичен процес на комуникация между женските тела.
Категорични доказателства за менструалния синхрон липсват, но все пак ендокринолозите и биолозите предлагат няколко потенциални механизми, които могат да обяснят биологично този феномен.
Те се фокусират върху взаимодействието между химическата комуникация, невроендокринната регулация и факторите от околната среда.
Независимо дали това явление е мит или самата реалност, то продължава да интригува както учените, така и обществото, в частност жените.
Женската солидарност и социалното възприятие
Въпреки, че няма достатъчно убедителни резултати, много жени вярват в тази хипотеза и смятат, че това съвпадение не е случайно.
Популярната култура си знае работата и все по-гръмко въздига тази тема чрез различни психологически погледи, разговори и подкасти.
Тук се намесват психологическите механизми на възприятието, а именно фокусът върху съвпаденията на фона на пренебрежението на разминаванията. Така е във всяка една ситуация, не само тук.
Човешкият мозък е „инструктиран“ да търси доказателства за вече съществуващо убеждение (потвърждаващо пристрастие) и да отбелязва като събитие дребните случайности в живота (селективно внимание).
Съществува и друг психологически феномен, наречен социално-когнитивна синхронизация и той се изразява с навиците и начина на живот на хората, живеещи или работещи заедно.
Независимо каква е реалността обаче, менструалната синхронизация е повод една женска общност да оказва подкрепа, да изразява емоции и емпатия към своите съмишленици. В такива общности, менструалният цикъл може да се погледне като част от колективния ритъм на живота.
Предстои да разберем каква реалност се крие зад този феномен – дали той е по-скоро митологизиран или притежава своя научен потенциал да бъде достоверен.
Той е любопитен пример за начина, по който човешкото тяло и социалният живот могат да се преплетат в един и същ ритъм.
