На фона на ескалацията на напрежението в Близкия изток в общественото пространство се появиха въпроси дали е възможно балистична ракета, изстреляна от Иран, да достигне България.
Експертният анализ показва, че подобен сценарий на практика е изключително малко вероятен както по технически, така и по стратегически причини – нещо, което бе подчертано и от бившия министър на отбраната проф.Тодор Тагарев.
Какво показва географията?
Разстоянието между Иран и България е приблизително 2000 или дори 2500 километра по права линия, в зависимост от конкретната точка.
Това означава, че само ракети със среден или по-голям обсег биха могли теоретично да покрият такава дистанция.
Иран разполага основно с балистични ракети със среден обсег (MRBM), като част от тях достигат до около 2000 километра.
На теория това поставя части от Югоизточна Европа в крайната граница на обсега на иранските ракети.
На практика обаче обсегът се влияе от множество фактори – товар, траектория, противоракетни системи и реални военни цели.
Защо България не е реалистична цел?
Военните анализатори подчертават, че ракетните системи се използват срещу конкретни стратегически цели – военни бази, инфраструктура, командни центрове или държави, пряко участващи във военни действия.
България не участва във военни операции срещу Иран и не представлява активна страна в конфликта.
Освен това всяка атака срещу държава – член на НАТО, каквато е България – би означавала автоматично активиране на член 5 от Северноатлантическия договор.
Това би довело до колективен отговор от страна на целия алианс. Подобна ескалация би имала изключително тежки последици и затова се счита за стратегически малко вероятна.
Противоракетната защита в региона
Югоизточна Европа е част от интегрираната система за противоракетна отбрана на НАТО. В Румъния функционира базата Aegis Ashore, която е част от европейския противоракетен щит.
Освен това въздушното пространство на алианса се наблюдава постоянно чрез системи за ранно предупреждение, радари и сателитно наблюдение.
Балистичните ракети не са „невидими“ – те се засичат още в ранната фаза на полета си, което позволява време за реакция. Именно поради тази причина възможността за неочакван удар без отговор е изключително ограничена.
Политическата реалност
Конфликтите в Близкия изток, колкото и напрегнати да са, имат регионален фокус. Дори при сериозна ескалация, военните действия се концентрират върху конкретни участници и стратегически точки.
Разширяване на конфликта към страна от ЕС и НАТО би означавало глобална криза с непредвидими последици, което значително намалява вероятността подобен ход да бъде предприет.
Повод за спокойствие
Макар международната обстановка да създава тревожност, няма никакви индикации България да е сред потенциалните цели на ракетни удари.
Военните способности, геополитическите реалности и международните съюзи правят подобен сценарий практически нереалистичен.
Експертите съветват гражданите да се информират от официални източници и да не се поддават на спекулации в социалните мрежи, където повечето публикации са със съмнителен произход и най-често отразяват мнението и позицията на случайни граждани без експертни познания в съответната област.
Така бихме могли да заключим, че към момента няма данни за пряка заплаха за националната сигурност на България, свързана с конфликта в Близкия изток.
