Около 40 ултраортодоксални евреи бяха задържани на летище „Бен Гурион“ край Тел Авив на 20 октомври, след като се върнаха от Съединените щати и бяха заподозрени в уклонение от задължителната военна служба. Мъжете, свързани с движението „Хабад“, пристигнали със сутрешен полет от Ню Йорк. Арестите засилиха напрежението дни преди парламентарните избори в Израел.
Военната полиция е подготвила операцията
Според израелското военно радио властите са разполагали предварително с данни за пътуването на групата. Допълнителни екипи на военната полиция са били изпратени на летището, за да установят кои от пътниците подлежат на призоваване и да ги задържат непосредствено след кацането.
След проверките мъжете са били отведени до наборен център в района на Тел Авив за дисциплинарни процедури. На тези, които приемат незабавно да започнат служба и да облекат униформа, е предложена условна присъда. Отказалите са заплашени с дело и настаняване във военен затвор.
Израелската армия е уведомила полицията, че са възможни масови демонстрации. От движението „Хабад“ са заявили, че ще организират протести срещу задържанията. Израелските въоръжени сили посочват, че прилагат закона за отбранителната служба и на граничните пунктове, включително спрямо лица, които не са изпълнили задължението си.
Службата разделя политиката и обществото
Премиерът Бенямин Нетаняху определи арестите като вредни, тъй като според него затварянето на ученици от религиозни училища не насърчава ултраортодоксалната общност да се включи в армията. Неговата партия „Ликуд“ разчита на подкрепата на ултраортодоксалните формации преди вота на 27 октомври.
Спорът се изостри след решение на Върховния съд от 2024 г., според което държавата не може да продължава общото финансиране на религиозни учебни заведения, чиито студенти не изпълняват призовки. Решението постави под съмнение дългогодишния режим на освобождаване и засили натиска върху правителството.
Армията настоява за по-широко призоваване, защото продължителните бойни операции увеличиха нуждата от личен състав. Ултраортодоксалните партии защитават изключенията с аргумента, че изучаването на религиозни текстове е основна обществена ценност. Очаква се темата да остане сред водещите въпроси при сформирането на следващото правителство.
