Демократичната среда в Австрия се е влошила леко през 2026 г., показва годишната оценка, изготвена от австрийски неправителствени организации. Общият резултат е 54 процента – с един процентен пункт под миналогодишното равнище. Най-сериозният спад е отчетен в правосъдието заради незаети длъжности, натрупани дела и недостатъчно прилагане на мерките от федералната прокуратура.
Правосъдието остава най-слабата област
Индексът проследява седем основни стълба на демокрацията: суверенитет, партии, законодателна и изпълнителна власт, правосъдие, медии и гражданско общество. Те са разделени на отделни показатели, чрез които ежегодно се оценяват условията за функциониране на демократичните институции.
През тази година влошаване е установено в осем от общо 16 проследявани глави, докато подобрение има само в три. Най-висока оценка получава разделът за политическите партии – 70 процента. Един от създателите на индекса, Матиас Цойер, заяви, че „демократическата инфраструктура на Австрия е под натиск“.
Сред проблемите в областта на суверенитета са посочени ограничения, засягащи основни права, както и натоварването на съдилищата. Авторите обръщат внимание и на дигиталните права, включително на задължителното използване на електронен документ за самоличност на фона на обсъжданията за ограничаване на достъпа до социални мрежи според възрастта.
Медии и парламент също са под наблюдение
В медийната сфера има положителни промени като по-голяма прозрачност при рекламното съдържание и въвеждането на обучение по медийна компетентност в училищата. Наред с това липсва цялостна защита срещу делата, предназначени да сплашват журналисти и обществени организации, а възможностите за политическо и икономическо влияние върху общественото радио и телевизия остават проблем.
Критики са отправени и към правилата за депутатските доходи. Народните представители декларират общи приходи или постъпления от допълнителна работа, но няма специален орган, който системно да събира и проверява тази информация. Не са предвидени и санкции при подаване на неверни данни.
Предишната оценка също е показала низходяща тенденция: през 2025 г. индексът е бил 55,1 процента спрямо 55,7 процента година по-рано. Методиката не претендира да е академично измерване, а служи като публичен инструмент за проследяване на демократичната инфраструктура и обсъждане на необходимите институционални промени.
