Официалните резултати от предсрочните парламентарни избори в България на 19 април 2026 г. са вече почти окончателни и показват историческа промяна в политическия пейзаж.
Коалицията „Прогресивна България“ на бившия президент Румен Радев печели убедителна победа с близо 44,68% от гласовете и си осигурява 131 мандата в 240-местното Народно събрание – пълно мнозинство, което позволява самостоятелно управление.
Това е най-силният резултат на една партия от години насам и идва след осми поредни предсрочни избори за пет години.
Според данни на ЦИК при обработени над 98% от протоколите, активността е 48,5% – по-висока от последните вотове, но все още под средните нива за ЕС.
Гласуването в чужбина беше ограничено от нови правила за секции в страни извън ЕС, което засегна особено някои партии.
Разпределение на мандатите, партиите в парламента и тези, които не успяха
Според предварителните официални данни на ЦИК и паралелните преброявания на агенциите „Алфа Рисърч“, „Тренд“ и „Мяра“, в 52-рото Народно събрание влизат пет политически сили.
„Прогресивна България“ доминира с 44,68% и 131 мандата – нов рекорд за самостоятелна победа.
На второ място е ГЕРБ–СДС с 13,37% и 39 мандата (минус 27 спрямо предишния парламент), следвана от ПП–ДБ с 12,75% и 37 мандата (плюс 1).
ДПС получава 6,86% и 20 мандата (минус 9), а „Възраждане“ – 4,29% и около 12 мандата според някои агенции, което я оставя на ръба, но все пак в парламента.
Не успя да премине 4-процентната бариера БСП, която остава извън Народното събрание за първи път от години – тежък удар за традиционната левица.
Същата съдба сполетя и по-малки формации като ИТН, „Величие“ и други, които останаха под прага. Това означава, че новият парламент ще бъде по-малко фрагментиран, но все пак ще изисква преговори за ключови реформи.
Ключова роля изигра гласуването в чужбина. Новите ограничения за максимум 20 секции в държави извън ЕС (като Турция) значително намалиха възможностите за диаспората и удариха най-силно ДПС, което традиционно разчита на гласове оттам.
Според данни от ЦИК, активността в чужбина беше по-ниска от очакваното, а резултатите показват спад в подкрепата за движението.
В България пък се отчете по-висока мобилизация сред младите избиратели на възраст 18-30 години – именно те дадоха значителен тласък на „Прогресивна България“ според социолозите.
Анализите сочат, че над 50% от младите, които гласуваха, подкрепиха Радев, привлечени от антикорупционната риторика и обещанията за промяна след години на политическа криза.
Общата активност към 20:00 ч. на изборния ден достигна около 44,9%, а окончателната 48,5% се счита за успех на фона на предишните ниски нива.
Възрастовата структура показва традиционно по-висока активност при хората над 50 години, но този път младите компенсираха апатията от минали години.
В чужбина най-много гласове дойдоха от ЕС страни като Германия, Испания и Великобритания, където „Прогресивна България“ и ПП–ДБ се представиха силно.
Румен Радев вече заяви готовност за диалог с проевропейски сили като ПП–ДБ по теми като съдебна реформа, но подчерта, че мнозинството му дава възможност за самостоятелни действия. ГЕРБ и ДПС, от своя страна, са в опозиция и ще трябва да преосмислят стратегиите си след тежките загуби.
