Масовата подкрепа на поколението Gen-Z (18-30 години) за Румен Радев и коалицията „Прогресивна България“ на парламентарните избори на 19 април 2026 г. се превърна в една от най-големите изненади на вота.
Според данните от паралелното преброяване на „Алфа Рисърч“ и „Тренд“, над 52% от младите гласували са дали гласа си за Радев – резултат, който значително надхвърля общата му подкрепа от 44,68%.
Това се случи въпреки сериозните първоначални залитания към „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП–ДБ), които в предизборните социологически проучвания от март водеха с 10-12 пункта предимство сред младите.
Социолозите обясняват феномена с комбинация от емоционални и рационални фактори. Въпреки че ПП–ДБ започнаха кампанията с имидж на „партията на младите реформатори“, много от техните привърженици сред Gen-Z се разочароваха от липсата на конкретни резултати в предишните им управления.
Радев, от своя страна, успя да се позиционира като независим, анти-корупционен лидер с директен и честен език, който резонира с ценностите на цифровото поколение – прозрачност, бързи реформи и борба с олигархията.
Ключовите фактори за подкрепата към „Прогресивна България“
Първият и най-важен фактор е разочарованието от ПП–ДБ. Въпреки че в началото на кампанията ПП–ДБ доминираха в социалните мрежи с теми като „евроинтеграция“ и „зелена икономика“, младите бързо забелязаха липсата на нови лица и повторението на стари грешки.
Според фокус-групи на „Мяра“, над 40% от Gen-Z, които първоначално са клонели към ПП–ДБ, са се преориентирали след като видяха, че партията не предлага радикални промени в съдебната система и образованието.
Радев капитализира това, като обеща „реална чистка на системата“ и директно атакува „старите партии“.
Вторият фактор е майсторското използване на социалните мрежи. Екипът на „Прогресивна България“ пусна серия от къси видеа с Радев, в които той говори на езика на младите – за дигитални права, достъп до образование, борба с инфлацията и „защо политиците лъжат“. Тези клипове събраха милиони гледания само за дни.
В същото време ПП–ДБ заложиха на по-традиционни послания, които изглеждаха „скучни“ за TikTok поколението.
Социологът от „Тренд“ Георги Василев коментира: „Gen-Z не гласува за програми, а за емоция и автентичност. Радев им даде усещане за сила и надежда.“
Третият фактор са ключовите теми, които Радев акцентира: анти-корупция, по-добро образование и по-бързо усвояване на европейски фондове.
Младите са най-засегнати от жилищната криза, ниските заплати в IT и образователния хаос. Проучванията показват, че 68% от Gen-Z вярват, че Радев ще „разчисти системата“, докато ПП–ДБ бяха възприети като „част от нея“.
Освен това гласуването в чужбина – предимно от млади българи в Германия, Испания и Нидерландия – също наклони везните към „Прогресивна България“.
Политолозите прогнозират, че ако Радев изпълни обещанията си за дигитални реформи и борба с корупцията, „Прогресивна България“ може да задържи тази млада база за години напред. В противен случай рискува да повтори грешките на ПП–ДБ.
