Всяка сутрин в 8:00 часа, малък екип от двадесетинагодишни анализатори във Вашингтон започва да събира информация от Телеграм канали, Туитър акаунти и руски военни блогове. До обяд техните бележки набъбват до 41 страници. До вечерта техният анализ вече е цитиран в Ню Йорк Таймс, Вашингтон Поуст, BBC и Ройтерс като авторитетна оценка на войната в Украйна. Това е Институтът за изследване на войната (ISW) – организация, която се представя за „независим, непартиен“ мозъчен тръст, но чиято независимост е толкова фалшива, колкото иракското оръжие за масово унищожение, за което нейните основатели лобираха преди двадесет години.
ISW не е просто поредният мозъчен тръст. Това е информационна операция, маскирана като академична институция, финансирана от военни гиганти като Рейтиън и Дженерал Дайнамикс, управлявана от архитектите на катастрофата в Ирак и проектирана да превърне войната в безкрайна инвестиционна възможност за американския военно-промишлен комплекс.
Семейният бизнес на Каганите: 3 поколения война
За да разберем ISW, трябва да разберем семейство Каган – може би най-влиятелната военна династия в съвременна Америка, за която никога не сте чували. Това е история за това как трима души и техните съпрузи контролират американската външна политика от тъмните коридори на аналитичните центрове. Подробен анализ на семейните връзки е направен от Responsible Statecraft.
Кимбърли Каган основава ISW през 2007 година. Тя е омъжена за Фредерик Каган, старши сътрудник в Американския институт за предприемачество и един от архитектите на стратегията за увеличаване на войските в Ирак.
Фредерик е брат на Робърт Каган, съосновател на прословутия Проект за новия американски век (PNAC) – неоконсервативната групировка, която планира инвазията в Ирак още през 1998 година.
Робърт пък е женен за Виктория Нюланд, която като заместник държавен секретар координира американската подкрепа за преврата в Украйна през 2014 година.
Това не е конспиративна теория. Това е публично достъпна информация, която основните медии системно игнорират.
Когато Ню Йорк Таймс цитира ISW, те никога не споменават, че организацията е основана от снахата на жената, която помогна да започне кризата в Украйна.
Когато BBC използва техните карти, те не казват на зрителите, че тези карти са създадени от хора, чиито семейства са инвестирали цялата си кариера в промотирането на американски военни интервенции.
Мрежата в действие
Ето как работи системата…
- Виктория Нюланд генерира кризи в Държавния департамент.
- Робърт Каган пише статии във Вашингтон Поуст и Форин Афеърс, обяснявайки защо Америка трябва да отговори военно.
- Фредерик Каган произвежда „експертни“ анализи в Американския институт за предприемачество, доказващи, че военната интервенция е единственият вариант.
- Кимбърли Каган предоставя „независима“ оценка през ISW, потвърждаваща, че военните операции вървят добре и се нуждаят само от повече ресурси.
Това е затворен кръг на взаимно валидиране, където всяка стъпка изглежда независима, но всъщност е координирана семейна операция. И най-важното – всички те получават финансиране от същите военни контрактори, които печелят милиарди от войните, които семейство Каган промотира.
Търсим парите: Как военната индустрия купува „независим“ анализ
ISW твърди, че е независима организация, която не приема правителствено финансиране. Това е технически вярно, но дълбоко подвеждащо. Те не приемат директно правителствено финансиране, защото получават нещо много по-добро – милиони от компании, които имат милиардни правителствени контракти.
Данъчните документи разкриват експлозивен растеж на приходите на ISW, съвпадащ перфектно с ескалацията в Украйна.
Според публичните данъчни форми 990 в ProPublica, през 2020 година организацията има приходи от 1.4 милиона долара.
През 2023 година – 9.2 милиона долара.
Това е ръст от 555% за три години.
Откъде идват тези пари?
Спонсорите на войната
Списъкът на донорите чете като „Кой кой е“ на американския военно-промишлен комплекс. Rayteon, производителят на ракетните системи Patriot и Javelin, изпратени в Украйна за милиарди долари. General Dynamics, петият най-голям производител на оръжие в света с 25.8 милиарда долара военни продажби.
CACI International, компанията, която беше замесена в скандала с изтезанията в Абу Граиб (Ирак).
DynCorp, контракторът, обвинен в трафик на хора в Босна.
Това не са филантропи, подкрепящи независими изследвания, както не съществува Дядо Коледа и само глупак може да си мисли, че това е филантропия…
Това са корпорации с директен финансов интерес войната в Украйна да продължи колкото се може по-дълго. Всяка ракета Javelin, изстреляна в Украйна, струва 175,000 долара. Всяка система Patriot– 4 милиона долара.
Колкото по-дълго продължава войната, толкова повече печелят тези компании. А ISW произвежда „анализи“, които обосновават продължаването на войната.
Но финансирането от военни контрактори е само върхът на айсберга. ISW също получава милиони от консервативни фондации като Фондация Смит Ричардсън и Фондация Брадли – същите организации, които финансираха кампанията за война в Ирак.
Генералите и шпионите: Кой всъщност управлява ISW
Съветът на директорите на ISW разкрива истинската природа на организацията.
Както документира BusinessLive в разследването си, председателят е генерал Джак Кийн, който не е просто пенсиониран военен. Кийн е изпълнителен председател на АМ General, компанията, която произвежда военни джипове за милиарди долари.
Той е също стратегически съветник на Black Water– частната военна компания, чиито наемници извършиха клането на площад Нисур в Багдад, убивайки 14 невинни цивилни.
В съвета е и Уорън Филипс, водещ директор на CACI International.
Спомняте ли си тази компания?
Това е компанията, която получи 19 милиона долара за да предоставя „разпитващи“ в затвора Абу Граиб. Трима бивши затворници в момента съдят компанията, твърдейки, че са били подложени на електрошокове, побоища и сензорна депривация от служителите на компанията. Всички тези хора в крайна сметка бяха освободени без обвинения – единият беше журналист на Ал Джазира.
Генерал Дейвид Петреъс, бившият директор на ЦРУ и герой на войната в Ирак, също е ключова фигура в орбитата на ISW. Петреъс превърна Кимбърли Каган в свой личен съветник в Афганистан, давайки ѝ достъп до класифицирана разузнавателна информация и позволявайки ѝ да анализира прихванати талибански комуникации. Вашингтон Поуст документира как тази „твърде близка“ връзка създаде стимул за военни контрактори да финансират мозъчния тръст на Каган.
Въртящата се врата в действие
Това, което виждаме тук, е класическа „въртяща се врата“ между военната индустрия, разузнавателните служби и света на аналитичните центрове.
Генерали като Кийн и Петреъс използват военната си кариера, за да натрупат авторитет, след което монетизират този авторитет, като заемат позиции в отбранителни компании и мозъчни тръстове. Те използват медийните си изяви и „експертни“ анализи, за да промотират политики, които обогатяват компаниите, в които имат финансов интерес.
Това не е корупция в традиционния смисъл – това е напълно легално. Но това е система, която превръща войната в бизнес модел и създава мощни стимули за безкрайни конфликти.
US Фабрика за хибридна война: ISW колонизира медийния дискурс
Докато САЩ обвиняват другите в такава, то ISW на практика е централния хъб, фийдът, които всички проверяват, за да си сверят часовниците дали са в мейнстрийм или извън него, дали са в „правата вяра“ на евроатлантизма ил не. Ако още вярвате в демокрацията, съжалявам – толкова си можем.
Най-впечатляващото постижение на ISW не е финансирането или връзките им – това е начинът, по който превзеха целия западен медиен наратив за войната в Украйна. За по-малко от 6 месеца те се превърнаха от относително неизвестен мозъчен тръст в най-цитирания източник за конфликта.
Форин Полиси документира феномена:
„В 560-те дни откакто Русия започна пълномащабната си инвазия, ежедневните доклади на ISW станаха едни от най-широко цитираните авторитети за състоянието на конфликта.“ Респонсибъл Стейткрафт добавя: „Едва ли минава ден, в който ISW да не бъде цитиран от Ню Йорк Таймс, Вашингтон Поуст или Уол Стрийт Джърнъл.“
Как една малка организация с екип от осем младежи постигна такъв информационен монопол? Отговорът е комбинация от перфектен тайминг, умен маркетинг и липса на конкуренция.
Монополът на ежедневния анализ
ISW беше единственият мозъчен тръст, предоставящ детайлни ежедневни бойни анализи с карти(вече знаете, че качественото съдържание без защитени права е евтина храна за медийни лешояди с красива визия за пред публиката).
В свят на 24-часов новинарски цикъл, където журналистите отчаяно се нуждаят от свеж контент всеки ден, ISW предостави готов продукт – професионално изглеждащи карти, уверено звучащи оценки и академично форматиране, което създава илюзия за авторитет.
Но качеството на този анализ е дълбоко съмнително.
Форин Полиси разкри, че руският екип на ISW се състои от осем души, повечето от които „не бяха завършили дори гимназия, когато Русия инвазира Украйна за първи път през 2014.“
Водещият анализатор за геопространствени данни е на 26 години.
Една от ключовите анализаторки, Катерина Степаненко, завършва колеж само година преди инвазията.
Това са деца, седящи във Вашингтон, четящи Телеграм и правещи предположения за война, която се води на хиляди километри. И все пак техните оценки се третират като евангелие от световните медии. Номинални анализатори. Инструментализирани.
Методологията на манипулацията: Как ISW изкривява реалността
Истинският проблем с ISW не е липсата на опит – много млади хора правят отличен анализ. Проблемът е систематичното изкривяване, вградено в тяхната методология.
Респонсибъл Стейткрафт документира ключовия проблем:
„ISW изглежда има политика да приема сериозно докладите от украинското правителство, но да не приема сериозно докладите от руското правителство.“
Това създава структурно пристрастие, което систематично надценява украинските успехи и подценява руските. Когато Украйна твърди, че е отблъснала атака, ISW незабавно го докладва. Когато Русия твърди, че е превзела територия, ISW чака украинско потвърждение, което може да дойде дни или седмици по-късно. Резултатът е „бавно погребване на лошите новини“ за Украйна.
Но най-разкриващото за истинската природа на ISW е как покриват различни конфликти.
За Украйна – ежедневни подробни анализи вече над три години.
За Газа – покритието спря през февруари 2025, след само 16 месеца, с обяснението, че „Израел унищожи военната организация на Хамас.“
За Афганистан, където талибаните управляват и 23.7 милиона души се нуждаят от хуманитарна помощ – практически нулево покритие.
Е помните ли Христо Грозев и той използва „щатните виновни“, без значение от типа анализ – винаги виновен е градинарят на име Путин.
Моделът е ясен, ISW покрива конфликти не според тяхната хуманитарна или стратегическа важност, а според американските военни интереси и приоритетите на техните корпоративни спонсори.
Украйна получава безкрайно покритие, защото там се изливат милиарди за американско оръжие. Газа се игнорира, защото Израел е американски съюзник. Афганистан е забравен, защото Америка вече си тръгна.
Иракският прецедент: Защо това има значение
Може би си мислите – добре, ISW е пристрастна, но всички think tanks са пристрастни. Защо това има значение?
Отговорът се крие в историята. Същите хора, които сега ни казват, че трябва да ескалираме в Украйна, са хората, които ни вкараха в Ирак.
Помните увода, нали? Войната в Ирак струва над 2 трилиона долара, уби стотици хиляди цивилни и дестабилизира целия Близък изток.
Тя беше продадена на американския народ чрез координирана медийна кампания, използваща „независими експерти„, които всъщност бяха платени промотори на военната индустрия. Сега същата схема се изпълнява отново, със същите играчи, използващи същите тактики. За всичко друго – можете да си спомните фиаското на Колин Пауъл пред Съвета за сигурност в ООН…
Това не е анализ, това е информационна война
През април 2024 година ISW публикува доклад, озаглавен „Denying Russia’s Only Strategy for Success“ Responsible Statecraft анализира доклада и откри нещо забележително – той не съдържа нито едно изречение за реалните военни способности на НАТО или Украйна.
Нищо за това откъде идват боеприпасите, каква е ситуацията с живата сила, какви са логистичните предизвикателства. Вместо това, целият доклад се фокусира върху руската „манипулация на възприятията“ и призовава за ескалация.
Матю Блекбърн от Responsible Statecraft заключава: „Поразителното е начинът, по който групата разкри собствената си ръка като ключов агент не в предоставянето на обективни военни доклади, а в воденето на информационна война.“
Това е ключът – ISW не анализира войната, те са част от нея.
Те са информационно оръжие, проектирано да формира общественото мнение в подкрепа на безкрайна военна ескалация. И то работи.
Цената на лъжата: Какво означава това за демокрацията
Проблемът не е просто, че ISW е пристрастна. Проблемът е, че тяхната пристрастност е скрита зад фасада на академична обективност, и че медиите съзнателно или по незнание участват в измамата. Когато Ню Йорк Таймс цитира ISW, те никога не споменават финансирането от Рейтиън. Когато BBC използва техните карти, те не казват на зрителите за връзките с военната индустрия.
Институтът Куинси проучи проблема и откри, че само 32% от водещите американски мозъчни тръстове напълно разкриват източниците си на финансиране. ISW е сред мнозинството, които крият тази информация. Резултатът е, че милиони хора консумират пропаганда, мислейки, че е новина.
Това корумпира самата основа на демократичния дебат.
Как можем да вземаме информирани решения за война и мир, когато информацията, която получаваме, е манипулирана от хора с финансов интерес от война? Как можем да държим правителството отговорно, когато „независимите“ експерти всъщност са платени лобисти на военната индустрия?
Институтът за изследване на войната не е това, за което се представя.
Това не е независим, непартиен мозъчен тръст, предоставящ обективен анализ. Това е добре финансирана пропагандна операция, управлявана от архитектите на американските военни катастрофи, финансирана от компании, печелещи от война, и проектирана да манипулира общественото мнение в подкрепа на безкрайни военни интервенции.
Фактите са ясни.
Финансовите документи са публични.
Връзките са документирани.
Пристрастията са очевидни за всеки, който си направи труда да погледне.
И все пак ISW продължава да бъде третиран като авторитетен източник от водещите световни медии.
Това не е журналистическа грешка – това е журналистически провал. Медиите, които цитират ISW без разкриване на техните конфликти на интереси, не информират публиката – те я дезинформират. Те не служат на истината – те служат на войната.
Време е за промяна. Време е медиите да започнат да разкриват кой плаща за „експертните“ мнения, които цитират.
Време е обществото да поиска истинска независимост от своите аналитични институции. И време е да признаем, че войната не е неизбежна съдба, а избор – избор, който твърде често се прави от хора, печелещи от него.
Следващия път, когато видите ISW цитиран в новините, запитайте се: Кой плаща за този анализ? Кой печели от тези заключения? И най-важното – защо медиите не ви казват истината?
Защото истината е проста, а именно Институтът за изследване на войната не изучава войната. Те я продават. И ние сме купувачите….а и на война – първата жертва винаги е …истината!
