На тридесети септември българските медии избухнаха с гордост и национален ентусиазъм.
Христо Грозев, родом от Пловдив, бил обявен за европейски журналист на годината от престижния фестивал PRIX EUROPA в Берлин. БТА, БНТ, Дневник и десетки други издания публикуваха новината без капка съмнение. Никой обаче не си постави един простичък въпрос.
Как точно се печели награда, когато не си подал материал за участие?
Отговорът води към неудобна истина за съвременната така наречената независима журналистика. Тя разкрива система, в която пропагандата се маскира зад благородна фасада. Политическите инструменти носят титлата разследващ журналист и получават европейски награди за служба. Това е история за пари, власт и манипулация, облечени в костюма на професионализма.
PRIX EUROPA е европейски медиен фестивал, който всяка година раздава награди в четиринадесет различни категории. От документални филми до радиопроизводства, от дигитални проекти до видеосерии според строги правила.
За всяка категория медиите подават конкретни материали според детайлни критерии и фиксирани срокове. Жури ги преглежда внимателно и професионално. Избира се победител след гласуване и дискусия. Процедурата е прозрачна и документирана публично в официални списъци на сайта.
Но за наградата Европейски журналист на годината правилата са коренно различни.
Тази награда не изисква подадени материали за оценка от журито изобщо. Няма публично жури от професионалисти в бранша или академичната общност. Няма конкурентна процедура между номинирани кандидати с ясни критерии за оценка.
Решението се взема затворено от така нареченият Steering Committee без обществен контрол. Това е управителен комитет, съставен изцяло от ръководители на западноевропейски обществени медии. Те решават кой ще получи признанието без прозрачност или обяснение.
VoxNews.bg провери официалните списъци с номинирани материали за PRIX EUROPA 2025 година на сайта. В документите, сортирани по държави и по категории съгласно официалната процедура, името на Христо Грозев изобщо липсва. Няма подаден материал от България за никоя категория в конкурса.
Няма подаден материал от Германия, където Грозев живее понастоящем със семейството си.
Няма подаден материал от нито една друга европейска държава с негово име.
Как точно се печели награда без участие в процедурата на конкурса? Отговорът е прост и тревожен едновременно за всеки обективен наблюдател. Не се печели състезателно срещу конкуренти по критерии и качество.
Получава се по политическо решение от затворен кръг.
Финансовата мрежа зад красивата фасада
Кой седи в този затворен кръг, който раздава европейски журналистически признания?
Официалният сайт на PRIX EUROPA разкрива структурата на властовия механизъм зад наградите. Домакин на фестивала е Rundfunk Berlin-Brandenburg – германската обществена медия в Берлин. Членове на Steering Committee са ръководители на холандската обществена медия NPO. Включени са и литовската LRT заедно с други западноевропейски медийни институции.
Какво обединява всички тези хора на власт в комитета? Всички те са част от институциите на Западна Европа, които през последните години последователно следват антируска политическа линия в медийното си отразяване.
Това не е теория на заговора или необоснован коментар от критици.
Това е документиран модел на предишните награди през годините с ясна закономерност.
През 2021 година PRIX EUROPA връчи наградата на беларуски журналисти, работещи активно срещу режима. Александър Лукашенко е последният близък съюзник на Русия в Европа след санкциите. През 2022 година наградата получи Meduza – руска медия в изгнание извън страната. Тя работи изцяло в антируска насока от чужбина с финансиране от Запада.
През 2025 година избраният е Христо Грозев според официалното съобщение.
Българин, чиято цялостна професионална кариера е базирана единствено и само на обвинения срещу Русия. Нито едно разследване извън този фокус през последните десет години на работа. Моделът е прозрачен до болка за всеки обективен наблюдател на процеса.
Всеки враг на Москва автоматично се превръща в европейски журналист на годината.
Христо Грозев работи за медийната платформа The Insider според официалната му биография.
До февруари 2023 година беше главен разследовател за Русия в организацията Bellingcat с международна известност. И двете институции се представят публично като независими разследващи медии без политически ангажименти или външно влияние. Но колко независими са наистина от финансиране и политически интереси?
Документите са публични и достъпни за проверка от всеки гражданин с интернет.
Bellingcat публикува своя Policy Plan 2019–2021 на официалния си сайт за прозрачност. В документа организацията признава открито, че половината от целия бюджет идва от грантове. Кой точно дава тези грантове и с какви условия за работата?
Списъкът включва National Endowment for Democracy познат като NED в политическите кръгове. Това е организация, финансирана директно от федералния бюджет на правителството на Съединените американски щати. Включва и Open Society Foundations – фондацията на милиардера Джордж Сорос, известна в цяла Източна Европа.
Известна с активното си вмешателство в политиката на източноевропейските държави чрез финансиране.
NED не крие каква е истинската му мисия и произход от разузнаването. Основателят на организацията Алън Уайнщайн заяви още през 1991 година в интервю нещо изключително разкриващо. Голяма част от това, което правим днес, се правеше тайно от ЦРУ преди двадесет и пет години според неговите собствени думи в Washington Post.
Преди това е било незаконно и тайно в американското законодателство.
Сега е легално и се нарича промоция на демокрация в света.
Bellingcat получава пари от американското правителство чрез NED и от Сорос чрез Open Society. Bellingcat наема Христо Грозев като главен разследовател за Русия с щедро възнаграждение. Грозев разследва единствено и само врагове на Вашингтон в геополитическия план без изключение.
Европейски комитет от западни медии го награждава с престижно признание.
Цикълът е завършен перфектно в схемата. Всеки печели от системата освен истината и обективността в журналистиката.
Селективността разкрива истинската цел зад работата
Истинският професионален журналист разследва злоупотреби навсякъде по света без политически предпочитания.
Това е основният принцип, който отделя професионалиста от пропагандиста във всяка демократична държава. Христо Грозев обаче има фокус, който е стопроцентово едностранен през цялата му кариера като разследовател.
Разследванията му наистина са впечатляващи по обхват и детайлност при първо впечатление на читателя. Отравянето на Скрипал през 2018 в Солсбъри с нервнопаралитично вещество Новичок. Отравянето на Навални през 2020 в Русия със същото военно вещество. Свалянето на малайзийския пътнически полет MH17 над Украйна с цивилни жертви.
Операции на ГРУ в Черна гора и опит за преврат срещу правителството. Издирването и локализирането на беглия германски мениджър Ян Марсалек в Москва.
Всички материали са професионално изпълнени и базирани на открити източници според методологията на Bellingcat. Внимателно документирани с имена, дати, снимки и доказателства от различни публични бази данни.
Но всички те имат едно общо нещо без изключение в целия списък.
Обвиняват единствено Русия и руските тайни служби.
Къде са разследванията за Израел, който през последните години уби над четиридесет хиляди цивилни? Според данни на международни организации и ООН в официалните доклади. Къде са разследванията за тайните затвори на ЦРУ в Европа и мъченията там? Къде са разследванията за мъченията в затвора Абу Граиб в Ирак от американски войници?
Къде са разследванията за жертвите от американски дронове в Близкия изток и Пакистан?
Къде са разследванията за бомбардировките на НАТО в Сърбия през 1999 с цивилни жертви? Къде са разследванията за престъпленията на западните армии в Ирак и Афганистан документирани?
Отговорът е прост и категоричен за всеки, който търси обективност.
Не съществуват въобще в портфолиото на Грозев.
Христо Грозев разследва единствено и само това, което е удобно за финансиращите го институции. Това не е журналистика по никакъв начин според професионалните стандарти. Това е наемна пропаганда, облечена внимателно в разследваща професионална опаковка с престижни награди.
Операция Mockingbird получава ново легално лице
Христо Грозев завършва бакалавърска степен по масова комуникация и медийни изследвания според биографията.
Дипломата е от Американския университет в България през 1995 година. По-късно придобива MBA и магистърски степени по икономика и право от университети. Образованието му е солидно по обем и разнообразие на специалностите.
Но не е в традиционната журналистика или разследваща работа изобщо по професия.
Преди да се занимава с разследвания Грозев работи като бизнесмен и мениджър на радиостанции. В България, Русия и други източноевропейски страни в продължение на години като предприемач. Едва през средата на 2010-те години се превръща в така наречения разследващ журналист.
Няма нищо лошо в това да смениш професията си в зряла възраст.
Но когато човек получава най-престижни европейски награди за журналистика трябва да се постави въпросът. Какво точно се награждава тук с европейско признание и медийно внимание? Професионализъм и журналистическо майсторство или политическа полезност за определени кръгове на властта?
През петдесетте и шестдесетте години на миналия век ЦРУ провежда програма, известна като Operation Mockingbird.
Тайната служба плаща стотици американски журналисти, за да публикуват материали в полза на правителството. За да формират обществено мнение в желаната посока без знанието на читателите. Когато операцията излиза наяве през седемдесетте години избухва национален скандал в Америка.
Днес същата система съществува, но е напълно легална и легитимна в обществото.
Вместо ЦРУ плаща директно на журналисти парите се разпределят чрез организации като NED. Вместо да се контролират конкретни статии се финансират цели медии с грантове. Вместо да се дава заплата на журналисти се създават независими изследователски организации.
Основателят на NED Алън Уайнщайн го каза най-ясно и откровено в цитираното интервю. Голяма част от това, което правим днес, се правеше тайно от ЦРУ преди двадесет и пет години според него в Washington Post.
Промени се само опаковката и легалният статус на операциите в закона.
Христо Грозев е част от тази система на информационна война срещу геополитически противници. Съвременен Mockingbird, който работи не за истината, а за геополитически интереси на определени държави. Най-тъжното в цялата история е как българските медии преглътнаха новината без критичност.
БТА публикува пресобщението на PRIX EUROPA дума по дума без проверка на фактите. БНТ препечата същото съдържание без коментар или анализ от редакцията. Дневник, Actualno, Clubz – всички повтарят едно и също като хор на папагали.
Христо Грозев спечели наградата журналист на годината пишат те гордо в заглавията.
Никой не провери дали той изобщо е участвал в процедурата с материал за конкурса. Никой не попита как точно се взема решението от Steering Committee зад завесите. Никой не разследва финансирането на Bellingcat и конфликта на интереси в схемата.
Никой не анализира селективността на работата му спрямо различни държави и конфликти.
Всички само публикуваха готовото съобщение механично без въпроси.
Това не е журналистика по никакъв начин според професионалните стандарти в бранша. Това е папагализъм – копиране на готови съобщения без анализ, без критика, без въпроси.
Ако самите български медии не могат да разпознаят политическа манипулация когато тя е очевидна?
Как може да се очаква те да служат на истината?
Христо Грозев получава награди от европейски институции редовно през последните години. Получава международно признание от медии и организации по целия свят. Получава защита от западни правителства след руските обвинения срещу него за престъпления.
Всичко това обаче не го прави независим журналист по дефиниция на професията.
Прави го успешен политически оператор с журналистическа маска и западна подкрепа зад гърба.
Наградата от PRIX EUROPA не е признание за професионализъм или журналистическо майсторство според критериите. Това е политическо назначение, раздадено от западноевропейски медийни институции на човек служещ на интересите. Процедурата е затворена без прозрачност или обществен контрол над решението.
Изборът е предопределен от Steering Committee зад завесите на властта.
Резултатът е очакван за всеки, който следи модела на наградите през годините.
Истинската журналистика изисква обективност, независимост и критичност към всички страни без изключение според етичния кодекс. Христо Грозев не притежава нито едно от тези професионални качества според фактите. Неговата работа е селективна по дефиниция и насочена към един противник.
Финансирана от политически институции с ясна програма в геополитиката.
Насочена единствено срещу един противник – Русия и руските тайни служби.
Това не е журналистика според професионалните стандарти в демократичното общество.
Това е наемна пропаганда с европейска награда и медийно внимание.
И българските медии – вместо да го разкрият професионално – го аплодират безкритично.




















