Втората сесия на Европейския граждански панел за демократичната устойчивост приключи на 18 октомври след тридневни онлайн обсъждания. Участниците формулираха идеи за по-активно включване на хората в обществения живот, по-ясна публичност при вземането на решения и по-голяма отговорност на институциите. В работата се включиха 150 души, подбрани на случаен принцип от всички 27 държави членки на Европейския съюз.
Образованието и достъпът до диалог са сред приоритетите
В последния ден представители на 12 тематични групи представиха подготвените предложения пред останалите членове на панела. Сред водещите идеи е обучението по граждански и политически теми да започва още в училище, а уменията за преценка на информацията да се развиват системно и сред възрастните.
Участниците поставиха акцент върху способността на хората да разпознават дезинформация, манипулативно съдържание и материали, създадени с изкуствен интелект. Според тях такива знания трябва да бъдат достъпни и за уязвими групи, включително чрез обучения, съобразени с различни езикови, финансови и социални затруднения.
Друга препоръка предвижда създаване на отворени места за разговор между граждани и публични представители извън традиционните институционални формати. Тези възможности трябва да достигат и до хората с увреждания, жителите на отдалечени райони и всички, които трудно намират разбираема информация за начините да участват в обществения живот.
Прозрачността и отчетността остават в центъра
В дискусиите бяха разгледани механизмите за ограничаване на нерегламентираното влияние на икономически интереси и лобистки групи. Участниците настояват решенията на институциите да бъдат обяснявани по-достъпно, а гражданите да разполагат с инструменти за наблюдение върху начина, по който се управляват публичните дела.
Сред обсъжданите идеи е въвеждането на периодични публични форуми, на които избраните представители да отчитат свършеното и да разговарят пряко с хората между изборите. Според панела доверието се увеличава, когато обществените позиции не остават само формално изслушани, а действително влияят върху решенията.
В панела участват и четирима българи – Габриела Караджонова-Малчева, Михаела Колева, Стефан Русев и Александър Стоев. Първата сесия се проведе в Брюксел през септември, а заключителната е насрочена за 20–22 ноември там. Тогава препоръките ще бъдат доработени, гласувани и представени на Европейската комисия като принос към бъдещите ѝ действия за укрепване на демокрацията.
