Турция ще получи част от руските доставки на дизелово гориво, договорени в рамките на споразумение между Москва и Вашингтон, заяви турският министър на енергетиката Алпарслан Байрактар на 18 октомври. Той определи договореността като важна за енергийната сигурност на страната, но не посочи нито обемите, нито сроковете за доставките.
Анкара търси по-устойчиви енергийни доставки
Байрактар обясни, че Русия е ограничила износа на дизелово гориво през последните месеци, след като на пазара са възникнали затруднения. По думите му след разговори с турската страна е договорено част от количествата, предназначени за международните пазари, да бъде насочена към Турция.
Анкара разчита на Русия за част от енергийните си нужди, но поддържа доставки и от Иран, Азербайджан и други партньори. Турското правителство паралелно търси нови споразумения със Съединените щати и други държави, за да намали зависимостта си от ограничен брой източници.
Споразумението предизвика критики от украинския президент Володимир Зеленски, представители на Европейския съюз и отделни републиканци в САЩ. Те поставиха под въпрос последиците от договореността за политиката спрямо Москва и за международните енергийни пазари.
Черноморският газ трябва да увеличи местното производство
Турция развива и собствен добив в Черно море като част от стратегията си за по-голяма енергийна самостоятелност. Първата плаваща производствена платформа „Осман Гази“ отплава към находището „Сакария“, където ще преработва газа и ще го подава към националната мрежа по подводни тръбопроводи.
Очаква се платформата да повиши дневното производство от сегашните 9,5 млн. куб. м до 20 млн. куб. м. Съоръжението е проектирано да работи около 20 години на приблизително 170 километра от брега, а местният газ да достига до осем милиона домакинства вместо до досегашните четири милиона.
Байрактар съобщи, че през първото тримесечие на 2028 г. Турция планира да въведе в експлоатация и втора платформа. Тогава общият дневен добив от черноморските находища може да достигне 45 млн. куб. м, което би засилило ролята на вътрешното производство наред с вноса на горива и природен газ.
