На 18 октомври се навършват 100 години от рождението на Чък Бери – музикантът, превърнал китарния риф, младежката енергия и историите за автомобили и танци в основа на ранния рокендрол. Роден в Сейнт Луис през 1926 г., той създава песни, които едновременно забавляват, разказват за Америка и променят представите за популярната музика.
Китаристът, който даде лице на рокендрола
Бери израства в среда на расова сегрегация и попива влияния от госпъл, блус, ритъм енд блус и кънтри. В началото на 50-те години свири с триото на пианиста Джони Джонсън, а постепенно превръща групата в собствена творческа платформа.
През 1955 г. записва за Chess Records Maybellene – песен, родена от кънтри мотив и преработена като бърз разказ за преследване с автомобили. Тя достига първо място в ритъм енд блус класацията и пето в попкласацията, поставяйки Бери сред водещите нови звезди.
Между 1955 и 1958 г. той пише поредица от класики, сред които Roll Over Beethoven, School Day, Rock and Roll Music и Johnny B. Goode. Характерната му „патешка походка“, ясната дикция и съчетанието между блус и кънтри се превръщат в модел за поколения музиканти.
Наследство, изпитания и път отвъд Земята
Кариерата му е белязана и от сериозни изпитания. След присъда и 20 месеца затвор Бери се завръща към концертите през 1964 г. и записва нови хитове като Nadine, Promised Land и You Never Can Tell. През 1972 г. My Ding-a-Ling става единственият му сингъл, оглавил американската попкласация.
Влиянието му се разпростира далеч извън собствените му записи. „Бийтълс“, „Ролинг стоунс“ и „Бийч бойс“ изпълняват или преработват негови песни, а през 1986 г. Бери е сред първите музиканти, приети в Залата на славата на рокендрола.
Чък Бери умира на 18 март 2017 г., но музиката му продължава необичайно пътешествие. Johnny B. Goode е единствената рокендрол композиция сред музикалните записи на „Вояджър 1“ и „Вояджър 2“, изпратени в космоса през 1977 г. Посланието превръща неговия глас в част от своеобразен портрет на Земята.
