България трябва да намали бюджетния дефицит и да изгради трайни фискални буфери, за да бъде по-устойчива при бъдещи външни сътресения. Това заяви управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева в интервю в Банкок, където приключиха годишните срещи на фонда и Световната банка. Тя определи еднократните бюджетни мерки като полезни, но недостатъчни за дългосрочна стабилност.
Дефицитът и инфлацията изискват по-внимателна политика
По думите на Георгиева дефицитът от около 5 процента от брутния вътрешен продукт налага търсене на устойчиви решения. Еднократни приходи, включително обсъжданият данък върху свръхпечалбите, могат временно да помогнат, но не заменят приходна политика, съобразена с постоянните нужди на бюджета.
Тя предупреди, че по-щедрите държавни разходи при висока инфлация увеличават търсенето и допълнително натискат цените. Инфлацията засяга най-силно домакинствата с ниски доходи, а сред факторите за нейното задържане Георгиева посочи енергията, по-високите разходи за отбрана, търговското напрежение и растящото търсене, свързано с изкуствения интелект.
В октомврийската си прогноза фондът понижи очакванията си за растежа на българската икономика през 2026 г. от 2,8 на 2,6 процента, но повиши прогнозата за 2027 г. от 2,5 на 2,7 процента. Успоредно с това очакваната средногодишна инфлация за 2026 г. беше увеличена до 4,9 процента спрямо 3,8 процента през пролетта.
Европа трябва да инвестира съвместно, а бизнесът да използва ИИ
Георгиева заяви, че променената среда за сигурност изисква по-високи разходи за отбрана. Според нея европейските държави ще постигнат по-добър резултат, ако финансират общите си приоритети чрез по-голям европейски бюджет, вместо да действат изцяло поотделно.
Тя определи българския технологичен сектор като добра основа за участие във веригите на доставки, но отбеляза, че страната няма да бъде производител на най-напредналите модели на изкуствен интелект. По-важната задача е технологията да се прилага широко за повишаване на производителността.
Според Георгиева са нужни по-добра подготовка на хората, промени в образованието и по-активно използване на ИИ от малките предприятия и държавните структури. Годишните срещи в Банкок се проведоха между 12 и 18 октомври с участието на представители на 191 държави, на фона на оценката, че световната икономика остава устойчива, но разполага с по-малко възможности да поема нови шокове.
