Докато масово се вдъхновяваме от „мъдростите“ на Киосаки, Кобилкина и безброй знайни и незнайни „коучове“, България пропуска да си зададе ключовия въпрос: как от държава с история, култура и умения се превърнахме в нация на хора, които мечтаят за яхти и батмобили, но не могат да построят една фабрика?
Кога започнахме да вярваме, че успехът е въпрос на позитивно мислене, а не на труд, усилия и реални постижения?
Истината е, че България няма да има ракети, защото вместо да възпитаваме инженери и учени, издигаме на пиедестал псевдоинфлуенсъри и кандидат-милионери, които раздават кухи съвети за живота в социалните мрежи. Няма как да строиш бъдеще, когато основата ти е от шаблонни цитати и празни обещания.
Киосаки е само върхът на айсберга.
Той е патронът на цяла индустрия от фалшиви учители и ментори, които ви карат да вярвате, че успехът е лесен и достъпен. Според него, за да бъдеш богат, трябва да мислиш „по-правилно“.
Забележете, не да работиш по-усилено, не да инвестираш в знания и умения, а просто да „мислиш“ – все едно успехът е въпрос на магия. Това е абсурдно, но същевременно изключително удобно за хора, които търсят оправдания. Защото ако не успеете, проблемът не е в Киосаки – той ви е дал формулата.
Проблемът сте вие, защото не сте „мислили правилно“.
Именно този тип мислене е идеален за Ганьо предприемача, който иска всичко веднага, но без да вложи усилие. Ганьо е перфектният ученик на Киосаки, Тонколонкин и компания. Той не чете заради знания, а заради идеята, че ще намери лесен път към успеха. И когато не стане богат, винаги има кого да вини – държавата, данъците, конкуренцията, корупцията. Всичко, освен собствения си мързел и липсата на реални усилия.
След Киосаки идват герои като Тонколонкин, който се изживява като мотиватор на новото поколение. С микрофон в ръка и празни лозунги на уста, той ви казва, че животът е велик и че успехът е само въпрос на смелост. Смелост за какво обаче? За да му платите следващия курс ли?
Тонколонкин не ви дава инструменти, а емоция – временно усещане за увереност, което изчезва веднага щом трябва да направите нещо реално.
Не по-малко впечатляваща е Кобилкина, която успя да превърне най-обикновени клишета за личностно развитие в доходоносен бизнес. Тя ще ви научи как да сте „богини“, но само ако платите за нейната система от курсове, уебинари и книги.
Интересното е, че тези хора никога не спират да ви казват, че успехът ви зависи от вас, докато паралелно ви продават идеята, че без тях не можете да го постигнете.
Парадоксално, нали?
Целият този спектакъл от Киосаки, Тонколонкин, Кобилкина и знайни инфлуенсъри е една огромна индустрия за продажба на илюзии. Те не ви учат как да бъдете успешни, те просто ви карат да се чувствате така, сякаш вече сте тръгнали по пътя към успеха. Но това е мираж. Вместо да влагате енергията си в реални действия, вие я изразходвате, следвайки техните „тайни“ формули и безсмислени съвети.
В България този подход е истинска пандемия. Всеки иска да бъде предприемач, но никой не иска да бъде професионалист. Виждате го навсякъде – от онлайн магазините за евтини китайски стоки до мрежовите схеми за „революционни“ добавки. Всеки трети е „шеф“ на нещо, но никой не знае какво прави.
Най-лошото е, че вместо да насърчаваме истински таланти и иновации, ние продължаваме да тъпчем в дребни схеми и бързи печалби. Липсват хора, които искат да работят в големи проекти, защото няма кой да ги мотивира. Вместо това, псевдоинфлуенсърите ви продават мечти за яхти и батмобили. И докато си представяте как живеете като „богатите и известните“, България остава без фабрики, без иновации, без бъдеще.
За да има ракети, трябва да има хора, които работят за тях. Това не става с мечтатели, които си купуват мотивационни книги. Това става с инженери, учени и професионалисти, които знаят как да създават стойност. Но вместо да инвестираме в образованието и развитието на кадри, ние инвестираме в TikTok глупости и розови бизнес книжки.
Ганьо предприемачът няма да построи ракета. Той ще се опита да продаде идеята за ракета, но без да я построи. И когато никой не я купи, ще мрънка, че другите са му виновни. Ще обвинява държавата, системата, дори съседа си.
Но никога няма да погледне себе си и да си зададе въпроса: какво направих аз?
Ракетите изискват екипи, които да работят заедно, и системи, които да ги подкрепят. А как да имаме екипи, когато всеки у нас иска да бъде шеф? Как да имаме системи, когато вместо да създаваме стойност, всички гледат как да се възползват от нещо?
Истинската промяна започва с отказ от тези кухи мечти.
Киосаки, Тонколонкин и Кобилкина няма да ви направят богати. Те вече са богати – благодарение на вас. Ако искате да постигнете нещо реално, започнете с реални действия. Спрете да мечтаете за яхти и батмобили, и помислете какво можете да направите за света около вас.
България няма да има ракети, докато всеки от нас мечтае само за себе си. Ракетите изискват мащабно мислене и сътрудничество.
А яхтите? Те са просто символ на нашия отказ да пораснем като общество.
И от мен да знаете – ракети с индивидуализъм не се строят, строят се от хора, много хора, отрекли се от себе си в името на голямата цел. Досущ като пирамидите…
