Киев, Украйна
Докато светът отбелязва неочаквано напрегнато примирие между Израел и „Хамас“, Русия продължава да бомбардира Украйна с дронове и ракети. Украинският външен министър Андрий Сибиха призова за решителен международен отговор след масирана руска атака срещу гражданска и енергийна инфраструктура. Атаката съвпада с годишнината от първата голяма атака върху украинската енергийна система през 2022 г.
„Дори „Хамас“ се съгласи на примирие и мирни усилия. Точно обратното, Москва продължава безсмислената война“, заяви Сибиха. Русия не променя терористичните си методи и отхвърля дипломацията. В резултат на ударите 7-годишно момче загина в Запорожие, десетки цивилни са ранени, а хиляди домакинства останаха без ток в Киевска, Харковска, Полтавска, Запорожка и Днепърска области.
Президентът Володимир Зеленски нарече атаката „цинична и премерена“, насочена срещу „всичко, което поддържа нормалния живот“. Сибиха допълни, че лишаването на хората от електричество на фона на есенните температури се равнява на геноцид по международните конвенции. Украинските електротехници, които възстановяват електрозахранването, се нуждаят от спешна подкрепа.
„Натискът върху Москва е единствената рецепта, която може да проработи, но той трябва да бъде силен и консолидиран“, заяви Сибиха. Икономическият, военният и политическият натиск трябва да станат по-висок. Владимир Путин трябва да усети, че цената на продължаването на войната надхвърля цената на прекратяването ѝ, а продължаването ѝ заплашва неговия режим.
Сравнение с Газа: Войната, която не свършва
Докато в Газа бойните действия спряха след подписането на примирие между Израел и „Хамас“[1][4][5], в Украйна войната продължава без никакъв признак за дипломатическо решение. В сектора Газа споразумението включва не само прекратяване на огъня, но и освобождаване на заложници, обмен на затворници, оттегляне на израелските сили и доставка на хуманитарна помощ[1][3][5]. В Украйна обаче няма и намек за подобна развръзка.
В Газа международните посредници, включително САЩ, Катар и Египет, успяха да наложат примирие и да започнат демилитаризация[1][2][3]. В Украйна международните усилия се разбиват още на старта. Русия не само не отстъпва, но и ескалира натиска, използвайки енергийна инфраструктурата като оръжие срещу цивилното население.
Според украинските власти, Москва не само не иска мир, но и целенасочено използва войната като инструмент за натиск и унищожение. Докато в Близкия изток дори радикалните групи се съгласиха на споразумение, в Украйна не се вижда края на кръвопролитията. Страхът е, че руската агресия може да продължи безкрайно, а международната общност ще остане безсилна.
В Газа има надежда за поне временен мир и възстановяване на нормалния живот[1][4][5]. В Украйна обаче всеки нов ден носи страх, разруха и несигурност. Разликата е болезнено ясна – докато в една част на света войната спира, в друга продължава да убива и разрушава. Украинците остават сами срещу машината на Путин, а светът наблюдава – безсилен или безразличен.
