Малави се сблъсква с едновременно най-високите цени на бензина в Африка и хроничен недостиг на горива, който парализира транспорта и засилва натиска върху домакинствата. В столицата Лилонгве шофьори чакат с часове за доставки, а правителството търси чуждестранна валута, за да финансира вноса. Литър бензин вече струва 3,24 долара, докато на черния пазар цената достига 20 000 квачи.
Недостигът блокира транспорта и бизнеса
Когато на бензиностанция пристигне цистерна, чакащите автомобили и мотоциклети се опитват да се придвижат напред едновременно. Част от шофьорите се насочват към нелегалния пазар, но там горивото е многократно по-скъпо. За мотоциклетистите официалните станции често ограничават зареждането до два литра, а за малките автомобили – до 20 литра.
Правителството обяснява кризата с острия недостиг на чуждестранна валута, необходима за плащането на вносните доставки. Банковата система среща трудности при обслужването на акредитиви, а някои международни доставчици настояват за предварително плащане. Допълнителен натиск създават нарушенията по световните маршрути за доставки, свързани с конфликта в Близкия изток.
Малави използва приблизително два милиона литра гориво дневно, което изисква около 49 милиона долара месечно. Това е повече от годишните приходи от износа на тютюн, които през 2025 г. са били 545 милиона долара. За да осигури доставки, властта търси спешно финансиране и вече е закупила над 23 милиона литра бензин и дизел.
Горивната криза застрашава и храните
Проблемите с транспорта се пренасят директно върху земеделието. Недостигът затруднява доставките на торове, превоза на продукция и работата на селскостопанската техника в страна, чиято икономика силно зависи от земеделието. Световната банка посочва, че 76 на сто от населението живее с по-малко от три долара дневно.
По-високите разходи за гориво вече увеличават цената на придвижването и на основните стоки. Икономически анализатори предупреждават, че домакинствата са принудени да избират между транспорт и храна, докато ограничените валутни резерви остават под едномесечното равнище на вносно покритие.
Кризата създава интерес и към алтернативи. Компанията SGV Electric Mobility отчита по-голямо търсене на електрически мотоциклети, чието дневно зареждане при интензивна употреба може да струва под 750 квачи. При сравним пробег бензинът може да достигне 30 000 квачи, което прави електрическите превозни средства по-привлекателни за част от бизнеса.
