Учени от Университета на Кентъки откриха механизъм, който може да обясни нарушенията на съня при болестта на Алцхаймер. В експерименти с мишки временното потискане на микроглията – имунните клетки на мозъка – възстановило над два часа сън дневно, без да бъдат премахнати амилоидните плаки. Резултатите са публикувани в списание „Alzheimer’s & Dementia“.
Микроглията се оказва ключов фактор
Изследването е ръководено от Шанън Маколи, доцент по физиология в Медицинския факултет на университета, а Николас Константино е първи автор. Екипът установил, че при модел на Алцхаймер микроглията не само реагира на натрупванията между нервните клетки, но и може да поддържа възпаление, което нарушава естествения ритъм сън–бодърстване.
При нормални условия тези клетки предпазват нервната система, отстраняват отпадъчни вещества и реагират при увреждане. При контакт с амилоидни плаки обаче защитният отговор може да стане прекомерен. В резултат се отделят възпалителни сигнали, които променят мозъчната активност и ограничават най-вече дълбоките, възстановяващи фази на съня.
Досега нарушенията на съня често се свързваха пряко с увредените неврони или с количеството амилоидни плаки. Новите данни насочват към различен механизъм: реакцията на мозъчната имунна система може да е по-важна от самото натрупване на плаки. Изследователите описват резултата като промяна в досегашния модел на разбиране на заболяването.
Следващата цел е контрол, а не премахване
Когато учените временно отстранили голяма част от микроглията с медикамент, мишките започнали да спят повече и да прекарват по-дълго време в дълбок сън. Амилоидното натоварване останало непроменено, което показва, че подобрението не е зависело от изчистване на плаките.
Изводите засега се отнасят само до животински модели. Временното премахване на повечето микроглиални клетки не е доказан или приложим метод за лечение на хора, тъй като тези клетки изпълняват важни защитни функции. Необходимо е да се изясни дали подобен ефект може да бъде постигнат безопасно при пациенти.
Екипът проучва възможности за регулиране или „препрограмиране“ на активността на микроглията, вместо за пълното ѝ отстраняване. Данните подсказват и че измерването на съня и мозъчната активност може един ден да подпомага ранното откриване на заболяването, но предстоят допълнителни изследвания преди евентуално приложение в медицината.
