Български представители обсъдиха как Европа да засили цифровата си независимост по време на втората сесия на Европейския граждански панел за демократичната устойчивост. Онлайн срещата се проведе между 16 и 18 октомври, като в нея участваха 150 граждани от всички държави членки на Европейския съюз. Сред българските представители бяха Михаела Колева, Габриела Караджонова-Малчева, Стефан Русев и Александър Стоев.
Технологиите и защитата на данните
В работните групи участниците разгледаха идеи за по-силен европейски контрол върху технологичния сектор, разработване на собствен изкуствен интелект и по-надеждна защита на информацията на гражданите. Дискусиите бяха свързани с целите на Европейския щит за демокрацията, който поставя акцент върху устойчивостта на институциите и обществото.
Габриела Караджонова-Малчева определи темата като сложна заради широкия кръг въпроси и значителния обем информация. Тя посочи, че експертите от Европейската комисия са помогнали на гражданите да очертаят възможни решения. Според нея обменът с участници от други страни е дал възможност да бъдат сравнени различни национални гледни точки.
Михаела Колева заяви, че информираността, активното участие и търсенето на отчетност от институциите са необходими за устойчива демокрация. Тя подчерта и значението на технологичната самостоятелност на Европа, както и на надеждните гаранции за личната информация. Стефан Русев добави, че европейски изкуствен интелект може да ограничи риска данни да бъдат изнасяни извън границите на съюза.
Предстои финализиране на препоръките
Българските участници са определени сред общо 150 граждани, подбрани чрез случаен подбор във всичките 27 страни от ЕС. За организацията на избора в България е отговорна фондация „ХАЛО“, ръководена от Кристина Йорданова. Работата на панела се провежда в тематични групи и пленарни заседания чрез онлайн платформата Interactio.
Първата среща се състоя между 18 и 20 септември в Брюксел. Тогава гражданите обсъдиха факторите, които изграждат доверие в демокрацията, основните заплахи и начините за по-активно участие във вземането на решения. Те очертаха четири приоритетни области, сред които гражданското участие, отношенията между обществото и институциите, информацията и технологиите.
Заключителният етап ще се проведе в Брюксел между 20 и 22 ноември. Участниците ще прецизират предложенията, ще ги подложат на гласуване и ще ги изпратят на Европейската комисия. Препоръките ще бъдат включени в граждански доклад и ще подпомогнат бъдещата работа по укрепване на демокрацията. След края на панела е планирана и среща за обратна връзка относно използването им при разработването на политики.
