Турция отбеляза 88-ата годишнина от кончината на Мустафа Кемал Ататюрк с едноминутно мълчание, вой на сирени и национални церемонии в цялата страна. Точно в 9:05 ч. знамената бяха спуснати наполовина, движението и работата на машини бяха прекъснати, а милиони граждани останаха прави в памет на основателя на републиката, починал на 10 ноември 1938 г. в двореца Долмабахче в Истанбул.
Почит в Анкара и Истанбул
Централната възпоменателна церемония се състоя в мавзолея Анъткабир в Анкара. Президентът Реджеп Тайип Ердоган положи венец и отдаде почит заедно с представители на държавното и военното ръководство, както и с лидери на политически партии. „Почитайки паметта на Гази Мустафа Кемал Ататюрк и неговите бойни другари, ще продължим с решителност да възраждаме нашата райска родина“, заяви Ердоган.
Още от ранните часове граждани от различни поколения се отправиха към Анъткабир. В Долмабахче се образуваха опашки пред стаята, в която Ататюрк е издъхнал. Леглото му е покрито с турския флаг, а часовникът до него остава спрян на 9:05 ч. Радиостанции и телевизии излъчват документални филми и специални програми за живота и политическото наследство на държавника.
В училищата сирените дадоха начало на едноминутно мълчание, след което прозвуча националният химн. Военновъздушният демонстрационен екип изпълни акробатичен полет с модернизирани изтребители F-16C Block 30TM. Възпоменателни прояви бяха организирани и в турските дипломатически представителства зад граница.
Наследството на основателя на републиката
Ататюрк умира на 57 години в Долмабахче. След държавното погребение тленните му останки са временно положени в Етнографския музей в Анкара на 21 ноември 1938 г. Те са пренесени в Анъткабир на 10 ноември 1953 г., след завършването на мавзолея, който днес е сред най-важните национални символи на Турция.
10 ноември се отбелязва като ден на общонароден и държавен траур и в признатата само от Анкара Севернокипърска турска република. По инициатива на президентската Дирекция по комуникации през Седмицата на Ататюрк се провеждат образователни и културни инициативи, насочени към паметта за основаването на съвременната турска държава.
Връзката на Ататюрк с България също е част от историческата памет. Той е военен аташе в София от 1913 до 1915 г., където наблюдава политическия живот и поддържа контакти с дипломатическия корпус. При погребалната церемония през 1938 г. България изпраща военна делегация и почетна рота от около 100 войници.
