Парламентарните избори в Нова Зеландия не излъчиха ясен победител, а бъдещото управление ще зависи от сложни преговори между основните блокове и по-малките партии. Националната партия на премиера Кристофър Лъксън спечели най-много места, но предварителното ѝ предимство остава твърде крехко, за да гарантира самостоятелно управление. Окончателният резултат се очаква на 27 ноември след преброяването на специалните бюлетини.
Мнозинството зависи от финалното преброяване
Националната партия получава 42 депутатски места, а Лейбъристката партия на Крис Хипкинс – 36. Зелените са с 16 мандата, либертарианската „АСТ Нова Зеландия“ с 13, а „Нова Зеландия на първо място“ с 12. Партията на маорите разполага с пет места според предварителното разпределение.
Консервативният блок събира 68 депутати при необходим минимум от 66 в парламент, който според досегашните данни ще има 131 членове. Това предимство от две места обаче може да изчезне, след като бъдат преброени близо 400 000 специални бюлетини, включително подадените от граждани, живеещи извън страната.
Изборните власти трябва да приключат проверката и да обявят окончателните резултати на 27 ноември. Дотогава партиите избягват официални разговори за съставяне на правителство. Ако нито един от лагерите не осигури необходимата подкрепа, страната може да бъде изправена пред нов вот.
Нова партия получава ключова роля
Най-съществената промяна е влизането на „Опортюнити“ в парламента. Формацията на Киулае Уонг печели около 6% от партийния вот и седем места. Тя е първата нова партия от въвеждането на смесената пропорционална система през 1996 г., която влиза в парламента, без да е основана от бивш депутат или да произлиза от разцепление.
Уонг заяви, че може да разговаря и с двата политически лагера. Тя посочи, че подкрепата може да бъде договорена чрез коалиция, чрез парламентарна подкрепа без участие в кабинета или от позиция извън управлението и опозицията. Лъксън се срещна с нея, въпреки че преди изборите изключваше коалиция с „Опортюнити“.
Вотът отразява силното недоволство от икономическите трудности, поскъпването на живота и проблемите в обществените услуги. Безработицата е достигнала 5,7%, а високите разходи за жилища, храна и електроенергия тежат върху домакинствата. Именно икономическата ситуация ще постави най-голям натиск върху всяко бъдещо правителство.
