Смолян пази жива паметта за своите духовни водачи, а Денят на народните будители на 1 ноември е повод да бъдат откроени както историческите личности, така и хората, които днес работят за българската култура. Това заяви писателят Светозар Казанджиев, ръководител на Клуба на дейците на културата в града, който през 2026 г. отбелязва 60 години от създаването си.
Историческите личности остават част от паметта на Родопите
По думите на Казанджиев Смолян е изпълнен със знаци на признателност към своите просветители и обществени водачи, включително паметници и културни инициативи. Той посочи, че родопчани съхраняват спомена за личности като поп Григор Светогорски, Момчил юнак, Деспот Слав и Стою Шишков, както и за други дейци, оставили следа в историята на региона.
Сред по-новите имена, свързани с духовния облик на планината, Казанджиев открои Николай Хайтов, Анастас Стайков и Димитър Петков. Според него тези творци са допринесли не само за Родопите, но и за националната култура. Авторът на двутомното издание „Незабравимите забравени“ се стреми да върне общественото внимание към подобни личности.
Казанджиев определи 1 ноември като празник, който по значение се доближава до 24 май. Датата е възстановена като официален празник през 1992 г., след като честването ѝ е било прекъснато през 1945 г. Днес тя е посветена на книжовници, учители, културни дейци и борци за национално освобождение.
Клубът събира съвременните будители
Председателят на КДК определи като будители на настоящето учителите, артистите, читалищните работници, писателите, художниците, музикантите и журналистите. По думите му това са хората, които поддържат живи езика, изкуството и чувството за общност, често без да получават широко публично признание.
През шестте десетилетия от съществуването си клубът се е утвърдил като място за срещи между автори и публика. В програмата му присъстват изложби, литературни представяния, разговори и творчески форуми. Казанджиев подчерта, че тези прояви се раждат непосредствено от самата художествена общност и са насочени към свободен обмен между творците.
Той коментира и промените в българския език, като отбеляза, че навлизането на чужди думи е естествено за съвременния свят. Според него обаче трябва да се търси мярка, когато вече съществуват точни и звучни български изрази. Казанджиев изрази увереност, че езикът ще се съхрани, докато има хора, които го говорят и предават нататък.
