Сао Томе и Принсипи търси нов път за земеделието си, като развива нишово производство на ванилия в опит да намали зависимостта си от какаото. На остров Сао Томе фермери засаждат тропическата орхидея в плантации, наследили дългата история на какаовото производство, а местна организация обработва подправката и я изнася за европейския пазар.
Ванилията носи по-високи приходи
В горите край Абаде фермерът Ифразио де Барош Ромпао отглежда зелени ванилови шушулки върху стръмни терени. Преди него семейството му се е занимавало с какао. Днес той вижда в новата култура възможност да осигури прехраната на многолюдното си семейство.
Сао Томе е бил сред водещите световни производители на какао в началото на XX век и остава известен като „шоколадовия остров“. Застаряването на плантациите и промените в международните цени обаче принуждават земеделците да търсят допълнителни източници на доходи.
Ванилията може да даде първите си цветове едва след три или четири години. Според Жулиет Дохар, съоснователка на „Л’Ателие Ваниля“, подправката осигурява по-големи плащания веднъж или два пъти годишно, докато приходите от какаото обикновено постъпват на по-малки суми през цялата година.
Малко производство с премиум амбиции
Организацията работи с около 50 производители и изкупува реколтата им, която се обработва в базата в Пема Пема край столицата. Зелените шушулки първо се сушат на слънце заради влажния климат, а след това преминават през продължително сушене на закрито, попарване, ферментация, разтриване и отлежаване.
Процесът променя цвета на ванилията от зелен до наситенокафяв и развива характерния ѝ аромат. Годишният обем достига приблизително 300 килограма, което е малко в сравнение със световния пазар. Целта е островният продукт да се продава като висококачествена подправка в специализирани магазини и ресторанти.
Мадагаскар и Индонезия са сред водещите производители, но ванилията от Сао Томе се отличава с необичаен ароматен профил. Гастрономически специалисти описват нотки на какаови зърна, теменужка и дребни червени плодове. Така новата култура може да свърже земеделското възстановяване на острова с пазар, търсещ редки и проследими продукти.
