Състраданието към хората в нужда беше основният акцент в посланието на отец Милен след неделната литургия в храм „Света Параскева“ в Плевен на 1 ноември. Богослужението беше отслужено от отец Йордан, а свещеникът насочи вниманието към евангелската притча за богаташа и бедния Лазар и към отговорността на всеки човек да забелязва страданието около себе си.
Притчата за богаташа и Лазар
Отец Милен припомни, че в тази неделя Православната църква представя разказа като история с две действия – едното се развива в земния живот, а другото след смъртта. Христос описва богат човек, който живее разкошно и устройва трапези всеки ден, докато пред дома му лежи бедният Лазар.
Лазар е болен и покрит с рани. Той очаква да се нахрани с трохите от масата на богаташа, а кучета ближат раните му. След смъртта си беднякът е отнесен в лоното на Авраам, докато душата на богатия попада в място на мъка. Така земното неравенство е представено в различна светлина отвъд живота.
В страданието си богаташът моли Авраам Лазар да бъде изпратен при неговите братя, за да ги предупреди да спазват Божия закон. Отговорът е, че те имат писанията и сами трябва да ги четат и да повярват. Евангелският разказ е част от Лука 16:19–31 и поставя акцент върху личната отговорност.
Послание към вярващите
Свещеникът обърна внимание и на значението на името Лазар, което според тълкуването означава „Бог е мое прибежище“. Христос не назовава богаташа по име. По думите на отец Милен това е знак, че човекът не е притежавал добродетели, въпреки богатството и високия си земен статус.
Смисълът на притчата не се свежда единствено до противопоставянето между бедност и богатство. В центъра е безразличието към човек, който страда непосредствено пред вратата. Именно липсата на милост и внимание към чуждата болка превръща материалното благополучие в нравствена отговорност.
„Да бъдем по-състрадателни, по-милостиви и да обръщаме поглед към онези, които са в затруднение“, призова отец Милен. Посланието насочва към конкретно отношение в ежедневието – да не се подминават самотните, болните и лишените от подкрепа, а помощта да бъде израз на вяра и човечност.
