София, България
Столични кметове обявиха, че напускат партията „Продължаваме промяната“ поради натиск и корупционни практики. Това решение разтърси политическата сцена в столицата и постави под въпрос бъдещето на политическата стабилност в София. Кметът на район „Младост“, Ивайло Кукурин, изненадващо обяви, че напуска партията, след като е бил притискан да участва в непрозрачни обществени поръчки. Той заяви, че ще продължи да работи като независим кмет, без да подкрепя частни и партийни интереси.
На пресконференция, Кукурин разказа за натиска, който е изпитвал от партията, и че е бил принуден да прави компромиси с принципите си. Според него, зад кулисите на „Продължаваме промяната“ стои мрежа от зависимости и корупция, които са в противоречие с неговите убеждения. Той обвинява колеги от партията, че търсят лични облаги чрез политически интриги и договорки.
Нови независими кметове: Призив за промяна
Към Кукурин се присъединиха и други кметове и общински съветници, които също обявиха напускането си. Сред тях е кметът на район „Люлин“, Георги Тодоров, който заяви, че няма да обслужва партийни интереси и ще бъде безпартиен кмет. Той подчерта, че политическата среда в София е наситена с корупционен натиск и че е време за реална почтеност.
Димитър Шалъфов, общински съветник от групата на ПП-ДБ, също реши да напусне, заявявайки, че промяната, обещана от партията, се оказала само на хартия. Той добави, че ще продължи да работи като независим съветник в Столичния общински съвет (СОС), като се ангажира да се бори за чистота в администрацията.
Кукурин, Тодоров и Шалъфов призоваха за подкрепа от страна на кмета на София, Васил Терзиев, който според тях трябва да предприеме действия за изчистване на корупционните практики в администрацията. Те изразиха надежда, че Терзиев ще застане на тяхна страна в борбата за прозрачност и почтеност.
Тези събития показват дълбоките противоречия в партията „Продължаваме промяната“ и поставят въпроса за бъдещето на политическата сцена в София. Напускането на толкова много кметове и съветници може да доведе до значителни промени в местното управление и да предизвика политическа криза, която ще изисква спешни мерки. Тези действия показват, че борбата срещу корупцията и неправомерните практики е далеч от приключила и че има още много работа, за да се постигне истинска промяна.
