Драматичният арест на венецуелския президент Николас Мадуро от американски специални сили в началото на януари 2026 г. не само преобърна геополитическата карта на Латинска Америка, но постави и нова върховно актуална тема – може ли Куба да е следващата цел на администрацията Тръмп?
Венецуелската операция като прецедент
Военната операция срещу Венецуела, при която американски сили щурмуваха страната и заловиха Мадуро и съпругата му, създаде невиждан до сега в наши дни прецедент.
Според докладвани данни, при операцията загинаха 32 кубински военни и полицейски офицери, които са били разположени във Венецуела по искане на правителството на Мадуро.
Самият Тръмп потвърди високия брой кубински жертви, което разкрива дълбочината на кубинското военно присъствие във Венецуела.
Държавният секретар Марко Рубио заяви, че кубински оперативи са управлявали вътрешните разузнавателни и служби за сигурност на Венецуела, включително лично са охранявали Мадуро и наблюдавали лоялността в неговото правителство.
Това разкритие предоставя на администрацията Тръмп потенциално обосновка за действия срещу Куба – не като отделна операция, а като продължение на венецуелската интервенция.
Икономическата реалност: Куба на ръба
Икономическата ситуация в Куба е катастрофална по начин, който надминава дори тежкия “Специален период” от 90-те години след падането на СССР. Данните рисуват мрачна картина:
Крайната бедност е достигнала епидемични размери
Според Кубинската обсерватория за човешки права (OCDH), към 2024-2025 г. около 89% от кубинците живеят в крайна бедност.
Седем от десет кубинци пропускат закуска, обяд или вечеря поради липса на пари или храна. Само за една година крайната бедност е нараснала с 13 процентни пункта.
Икономическата рецесия е непрекъсната
От 2020 г насам Куба е в непрекъсната икономическа рецесия. БВП се е свивал четири пъти през последното десетилетие. За 2024 г. CEPAL прогнозира свиване с 1%, но реалните цифри вероятно са по-лоши. Икономическите експерти описват ситуацията като “най-тежката криза от независимостта на Куба” през 1902 г.
Инфраструктурният колапс е ежедневна реалност
Електрическите прекъсвания продължават до 20 часа дневно в някои райони. През октомври 2024 г. цялата страна остана без електричество за до 70 часа. Производството на електроенергия е спаднало с 25% между 2018 и 2022 г. Улиците на Хавана са покрити с боклук, светофарите не работят, водоснабдяването е прекъснато, навсякъде могат да се видят изоставени нефункциониращи автомобили. .
Фискалната и парична криза се задълбочава
Фискалният дефицит достига 13% от БВП. Инфлацията е около 24-30% годишно. Кубинската икономика има двувалутна система с официален курс от 24 песо за долар за държавния сектор и 120 песо за долар за частния. В практиката, на черния пазар, курсовете са още по-неблагоприятни.
Производството е колабирало
Производството на захар – традиционно основа на кубинската икономика – достигна най-ниското ниво от над век насам през 2024/2025 г., недостигайки дори 150,000 тона. Вносът на храни и горива е изключително важен, но страната няма валута да го осигури.
Емиграцията е масова
78% от кубинците заявяват, че искат да емигрират, като 34% биха отишли “където могат да избягат”, което показва отчаянието на ситуацията. През последните три години над един милион кубинци са напуснали страната – огромна цифра за население от 11 милиона души.
Затегнатостта на режима
Въпреки икономическата криза, кубинският режим поддържа едни от най-репресивните механизми в Латинска Америка:
Политически затворници и арести
Към 2025 г. над 1000 души, включително 30 деца под 18 години, са задържани като политически затворници според испанската НПО Prisoners Defenders. През януари 2025 г. OCDH документира 152 репресивни действия само за един месец, включително 18 произволни задържания и 66 случая на малтретиране на политически затворници или техните семейства.
Системна репресия срещу дисидентите
Human Rights Watch докладва, че властите продължават да репресират и наказват практически всички форми на дисидентство и публична критика. Стотици критици и протестиращи, включително мнозина, излезли на улицата през юли 2021 г., остават произволно задържани. Властите използват произволни задържания, тормоз, заплахи и в някои случаи изтезания.
Трансгранична репресия
Режимът преследва активисти и журналисти дори извън страната. Над 160 журналисти са били принудени в изгнание. През август 2025 г. Националното събрание прие закон, който би позволил на правителството да лишава кубинци в чужбина от гражданство, ако извършват действия “противоположни на висшите политически, икономически и социални интереси” на страната.
Контрол върху обществото
Правителството забранява политически плурализъм, контролира всички медии, потиска дисидентството и тежко ограничава основните граждански свободи. Няма независими механизми за привличане на представители на властта към отговорност. Съдебната система е подчинена на изпълнителната власт.
Джендърно-базирано насилие като инструмент
Amnesty International документира системна употреба на джендърно-базирано държавно насилие срещу жени активистки, журналистки и защитници на човешки права, включващо произволно задържане, незаконно наблюдение, несправедливо криминализиране и други.
Междуамериканската комисия по човешки права (IACHR) установи, че между юли 2024 и юни 2025 г. са документирани около 290 протеста в Куба, основно предизвикани от колапса на електрическата мрежа. Въпреки това, режимът реагира с още по-голяма репресия.
Защо Куба може да е следващата цел
Няколко фактора правят Куба потенциална цел за администрацията Тръмп:
Личните мотивации на Марко Рубио
Държавният секретар Марко Рубио, чиито родители са напуснали Куба преди революцията, има дълбока лична връзка с темата.
Както той самият е заявявал, смяна на режима във Венецуела би могла да отнеме поддръжката на Куба, което би ослабило режима в Хавана.
Венецуела е била важен икономически поддръжник на кубинското правителство като доставчик на петрол и други ресурси.
Геополитическите съображения
Куба поддържа тесни връзки с Русия, Китай и Иран – всички геополитически противници на САЩ.
Кубинските разузнавателни служби са дълбоко вплетени във венецуелските служби за сигурност, което е потвърдено от Рубио.
Това прави Куба ключов играч в “оста на автократичните режими”, която администрацията вижда като заплаха.
Предизборната реторика и обещанията на Тръмп
Тръмп неведнъж е заявявал искането си за по-твърда политика спрямо Куба. През първия си мандат той обърна курса на Обама към нормализация на отношенията, върна Куба в списъка на държавите спонсори на тероризма и въведе допълнителни санкции. През юни 2025 г. той издаде нов меморандум за национална сигурност (NSPM-5), който потвърждава твърдата линия.
Икономическата уязвимост на острова
Кубинската икономика е на ръба на колапса. След арестуването на Мадуро, Тръмп заяви че “Куба е готова да падне” и че САЩ дори не се нуждаят от действия – “изглежда, че пада”.
Загубата на венецуелската петролна помощ – която падна от около 96,000 барела дневно през 2011 г. до по-малко от една трета от това количество сега – е сериозен удар. Още един натиск би могъл да доведе до пълен колапс.
Докринната обосновка
Тръмп описа операцията във Венецуела като “актуализация на Доктрината на Монро” от 1823 г., която гласи, че Латинска Америка е затворена за други сили. Това може да се тълкува като обосновка за интервенции във всяка латиноамериканска държава, която се счита за заплаха за американските интереси.
Рисковете от военна операция
Военна операция срещу Куба би била значително по-сложна и рискована от тази във Венецуела:
Международната изолация
Дори близки съюзници на САЩ в ООН осъдиха венецуелската операция. Военно действие срещу Куба би довело до още по-голямо международно осъждане и би могло да изолира САЩ в дипломатическо отношение.
Регионална дестабилизация
Латиноамериканските страни, включително Мексико, Колумбия и Бразилия, вече изразиха недоволство от венецуелската операция. Действие срещу Куба би влошило още повече отношенията на САЩ с региона.
Руското и китайското участие
За разлика от Венецуела, където руското и китайското присъствие е ограничено, Куба е по-близко до традиционните зони на влияние на тези сили. Руска интервенция не е невъзможна, особено предвид близостта на острова до САЩ – едва 90 мили от Флорида.
Хуманитарна криза
Население от 11 милиона души, което вече живее в крайна бедност, би могло да се изправи пред още по-голяма хуманитарна криза. Милиони кубинци биха могли да се опитат да избягат към САЩ, създавайки мигрантска криза.
Дългосрочна окупация
За разлика от краткосрочната операция за арестуване на Мадуро, евентуална интервенция в Куба би могла да изисква дългосрочна военна окупация или дори изграждане от нулата на нова администрация в Куба, като коментарите на Тръмп за “управление” на Венецуела показват.
Санкционната стратегия
Вместо пряка военна интервенция, по-вероятна е ескалация на икономически санкции:
Връщане в списъка на държавите спонсори на тероризма
В деня на встъпването си в длъжност на 20 януари 2025 г., Тръмп веднага отмени решението на Байдън да махне Куба от списъка на държавите спонсори на тероризма. Това означава допълнителни финансови санкции и ограничения върху международните транзакции.
Възстановяване на списъка на ограничените кубински субекти
На 31 януари 2025 г. държавният департамент възстанови Cuba Restricted List, която забранява директни финансови транзакции с многобройни кубински военни, разузнавателни и свързани със сигурността субекти.
Ограничаване на паричните преводи
На 31 януари 2025 г. администрацията Тръмп наложи санкции върху Orbit S.A., компания създадена от кубинския режим за управление на паричните преводи от чужбина, която е под контрола на военния конгломерат GAESA. Това ограничава основен източник на валута за Куба.
Затягане на туристическите и търговските ограничения
Меморандумът NSPM-5 от юни 2025 г. инструктира министерствата да разгледат начини за прекратяване на целия туризъм към острова и да ограничат образователните турове.
Елиминиране на хуманитарната програма за временен прием
На 20 януари 2025 г. Тръмп подписа изпълнителна заповед, която елиминира програмата за хуманитарен прием, която позволяваше законно влизане в САЩ с временни разрешителни за пребиваване за граждани на Куба, Венецуела, Никарагуа и Хаити.
Вътрешнополитическите фактори
Тръмп обаче е силно мотивиран от вътрешнополитически съображения. Флорида е критичен щат в американската политика и в подкрепата за републиканската партия, а кубинско-американската общност е важна избирателна база.
Една потенциално твърдата линия спрямо Куба би била традиционно популярна сред тази група, въпреки че младите поколения могат и да имат по-нюансирани възгледи от по-възрастните.
Освен това, след венецуелската операция, Тръмп трябва да продължи да демонстрира “решителност”, каквато обеща на избирателите си. Куба е естествена следваща цел за това.
Има и алтернативни сценарии
Сценарий 1: Постепенно затягане на санкциите е първият и най-вероятен сценарий. Той включва продължаване на затягането на икономическите санкции без пряка военна интервенция. Това би изискало минимални рискове за САЩ, като същевременно увеличава натиска върху режима в Хавана.
Сценарий 2: Подкрепа за вътрешна опозиция е вторият вариант. САЩ биха могли да увеличат тайната или явната подкрепа за кубинската опозиция и гражданското общество, надявайки се на вътрешна промяна на режима.
Сценарий 3: Ограничена военна операция би била възможна. По модела на Венецуела, САЩ биха могли да проведат ограничена операция за “арестуване” на кубински лидери по обвинения за наркотрафик, тероризъм или други престъпления. Това обаче е по-рисковано поради географията и международната позиция на Куба.
Сценарий 4: Пълномащабна инвазия/окупация е четвъртият вариант. Най-малко вероятният, но най-драматичният сценарий би била пълномащабна военна интервенция. Това би изисквало огромни ресурси и би довело до международна изолация на САЩ.
Сценарий 5: Икономически колапс и хаос. Ако санкциите и загубата на венецуелската поддръжка доведат до пълен икономически колапс, режимът може да падне сам по себе си, безз чужда помощ. Това обаче би могло да предизвика хуманитарна и мигрантска криза.
Куба е в зона на риск
След арестуването на Мадуро, Куба безспорно е в зоната на риск. Островът изживява най-тежката си икономическа криза от независимостта си, а загубата на венецуелската поддръжка е тежък удар. Режимът, въпреки репресивната си машина, е крехък.
Рубио и Тръмп имат както идеологически, така и политически мотиви да увеличат натиска. Венецуелският прецедент показва, че администрацията е готова на смели и безпрецедентни действия в региона.
Въпреки това, пряка военна интервенция е малко вероятна поради високите рискове и международните последици. По-вероятно е продължаващото затягане на икономическите санкции, целящо да задуши режима финансово и да го накара да падне от вътрешен натиск.
Парадоксално, този натиск може да консолидира режима краткосрочно, тъй като външният враг винаги е бил инструмент за вътрешна мобилизация.
Но дългосрочно, ако икономическата ситуация продължи да се влошава, режимът може да не издържи.
Кубинският народ, който вече живее при почти невъобразими трудности, рискува да стане заложник на геополитическата игра между Вашингтон и Хавана.
Независимо дали чрез санкции или военна интервенция, цената ще бъде платена най-вече от обикновените кубинци – 89% от които вече живеят в крайна бедност.
