Електронни медии като VoxNews.bg отразяват скандала, който разтърси българската политическа сцена в събота сутринта. Публикация на Уол Стрийт Джърнъл разкрива тревожна схема, в която лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов очевидно предлага стратегически български активи на американски инвеститори срещу политическо оцеляване. Темата за националния суверенитет се превърна в разменна монета за личен интерес.
Статията на американското издание описва срещата между Борисов и Доналд Тръмп Джуниър в София през април тази година.
Бившият министър-председател се възползва от бизнес форума на криптовалутната компания Nexo, за да предложи продажбата на българската част от газопровода Турски поток и рафинерията на Лукойл в Бургас.
Според разследването целта била ясна и безпощадна – премахване на санкциите Магнитски от близки съюзници на Борисов.
Разкритието идва в контекста на по-широко разследване на Уол Стрийт Джърнъл за Джентри Бийч, колежански приятел на Тръмп Джуниър. Бийч обикаля света и се представя за близък на семейство Тръмп, търсейки многомилиардни сделки в повече от 20 държави.
Президентът на Демократична република Конго, правителствата на Пакистан и Абу Даби питат американски дипломати дали този човек наистина говори от името на администрацията. Отговорът винаги е отрицателен.
Суверенитет срещу политически активи
Според изданието Борисов предложил два критични актива за България. Първият е българската част на Турски поток, известна като Балкански поток, с дължина около 300 километра.
След спирането на транзита през Украйна в началото на годината това е единственият действащ маршрут за руски газ към Европа.
Вторият актив е рафинерията на Лукойл в Бургас, която осигурява над 75 процента от горивата за българския пазар.
Цената на тази размяна не е парична. Борисов очевидно търси достъп до президента Тръмп и премахване на санкциите Магнитски, наложени на негови политически съюзници.
Сред санкционираните лица са Делян Пеевски, лидер на ДПС – Ново начало, чиято партия осигурява парламентарна подкрепа на малцинственото правителство на ГЕРБ, и Владислав Горанов, бивш финансов министър от ГЕРБ.
Американското министерство на финансите обвини Горанов за участие в корупционна схема, довела до стотици милиони лева загуби за държавната хазна.
Реакцията на Тръмп Джуниър обаче не била такава, каквато Борисов очаквал. Според източници близки до сина на американския президент той бил „объркан от разговорите за газопровода и заявил ясно, че няма интерес от него“. Търговската оферта паднала в ушите на човек, който изобщо не е разбрал за какво се говори.
Средата била шумна, преводачът се мъчел да преведе техническите детайли, а Тръмп Джуниър явно присъствал на срещата с друга цел.
Лъжедипломатът, който слага България в капан
Джентри Бийч е централна фигура в тази история. Той е кум на Тръмп Джуниър и кумовa на сватбата му.
След победата на Тръмп на изборите през 2024 година Бийч започнал да пътува из света, представяйки се за неофициален посланик на новата администрация.
Нарича дейността си „нов модел на икономическа дипломация„, обаче Държавният департамент официално се дистанцира от него.
Бийч търси концесии за мини в Централна Африка, железопътни проекти в Абу Даби, луксозни имоти в Пакистан.
Показва на чужди официални лица SMS-и и снимки с Тръмп Джуниър, създавайки впечатление за съвместна дейност. Германският канцлер поръчва на разузнаването да го провери.
Пакистанското правителство иска потвърждение дали Бийч представлява Белия дом.
През август тази година Тръмп Джуниър се опитва да сложи край на тази пиеса. Адвокатите му изпращат на Бийч спирателно писмо, изискващо да спре да използва името на семейство Тръмп в бизнес сделки. Бийч отрича да е получавал такова писмо. Според източници близки до Тръмп Джуниър той е фрустриран да се среща с чужди дипломати и лидери, които му разказват за обещания, направени от негово име.
България попада в този капан през април!
Борисов вероятно е бил убеден, че Бийч го свързва директно с влиянието в Белия дом. Обещанията за достъп до президента, за премахване на санкции, за американски инвестиции в стратегически активи изглеждали реално.
Реалността обаче била различна. Тръмп Джуниър дошъл в София за криптовалутен форум, не за енергийна дипломация.
Зависимостта, която задушава България
За да разберем мотивацията на Борисов, трябва да погледнем политическата му ситуация. От 2009 до 2021 година ГЕРБ управлявала почти без прекъсване.
От 2021 насам обаче картината се промени драстично. Шест поредни избори, ГЕРБ печели четири, обаче никога не успява да формира стабилно правителство.
Причината е проста и болезнена. Партията на Борисов загуби значителна част от електората си. Корупционните скандали, разкритията от 2020 година, масовите протести разклатиха доверието. За да управлява сега, ГЕРБ се нуждае от парламентарната подкрепа на Делян Пеевски, олигарх санкциониран от Съединените щати и Великобритания за корупция и влияние върху ключови институции.
Зависимостта от Пеевски не е тайна.
Бивши коалиционни партньори публично обвиняват Борисов, че се е подчинил на диктата на олигарха.
Николай Денков, бивш ротационен министър-председател, заяви пред медиите, че Пеевски упражнява натиск върху ГЕРБ, за да саботира реформите. Партията на Пеевски контролира решаващ брой гласове в Народното събрание, без които правителството пада.
Ако Магнитски санкциите паднат, Пеевски добива легитимност. Борисов получава политическо облекчение. Проблемът е, че цената за това са стратегически активи на България. Турски поток носи транзитни приходи и е единственият газов маршрут от Русия към Европа след спирането на украинския транзит.
Продажбата на дял в газопровода на американски хедж фонд (Elliott Management на милиардера Пол Сингър вече е подписал споразумение за неразкриване с Булгартрансгаз) променя геополитическите баланси.
Рафинерията в Бургас е също толкова критична сладка хапка, която под прикритието на борба с Русия ще стане актив на някой местен или чуждестранен олигарх и това няма да е първия път, в който рекет и административни проблеми спрямо бизнес го принуждават да напусане България. Оправдания в името на доброто – винаги се намират, когато става въпрос за толкова пари.
Рафинерията в Бургас е собственост на Лукойл и осигурява горива за целия Балкански полуостров. България наложи 60-процентен данък върху печалбите на рафинерията, който ще падне до 15 процента само ако активът бъде продаден на неруcки собственик(всъщност това е безобразна дискриминация по отношение правилата на СТО).
Продажбата на този актив без ясна стратегия за енергийна сигурност поставя страната в уязвима позиция, но ще напълни както винаги нечий джоб.
Държавна измяна и прокурорска летаргия
Костадин Костадинов, лидер на Възраждане, подаде официален сигнал до Софийска градска прокуратура за държавна измяна.
Обвинението е ясно – Борисов, като председател на партия с мандат за съставяне на правителство, си позволява да търгува с българска и чужда собственост в замяна на свой личен партиен интерес.
Костадинов цитира член 59 от Конституцията, който задължава гражданите да съобщават за злоупотреби с особено големи размери, засягащи националния интерес и суверенитета.
Борисов отговори с интервю пред журналиста Николай Бареков. Призна, че лобира за премахване на Магнитски санкциите на Владислав Горанов, обаче отрече категорично да е споменавал Делян Пеевски. Защитата му е, че Балкански поток е одобрен европейски проект и че България търси инвеститори за газопреносната система.
Вицепремиерът Томислав Дончев нарече публикацията на Уол Стрийт Джърнъл американска интрига, не българска.
Костадинов обаче не се заблуждава. Заяви публично, че не вярва прокуратурата да предприеме действия по сигнала му.
България няма назначен главен прокурор от месеци, а Софийска градска прокуратура рядко се е проявявала като институция, готова да атакува върховете на политическата власт.
Сигналът вероятно ще бъде архивиран, а Борисов ще продължи да управлява с подкрепата на Пеевски.
Кой печели и кой губи
Печелившите в тази история са ясни. Борисов получава шанс за политическо оцеляване чрез премахване на санкциите на съюзниците си.
Пеевски добива легитимност и още по-голяма власт над управляващата коалиция. Американски хедж фондове като Elliott Management получават достъп до стратегически активи в критичен геополитически момент.
Джентри Бийч продължава да обикаля света, търсейки многомилиардни сделки под прикритието на връзки с Белия дом.
Губещите също са ясни. България губи контрол над стратегически активи.
Националният суверенитет се превръща в разменна монета за лична политическа изгода. Европейската енергийна сигурност се поставя под въпрос, когато единственият руски газов маршрут към континента става обект на непрозрачни сделки.
Гражданите на България плащат цената на корупционна система, в която лидерите търгуват с бъдещето на страната, за да запазят властта си днес.
Магнитски санкциите са инструмент срещу корупция, създаден в памет на руския адвокат Сергей Магнитски, убит в затвора след разкриване на корупционна схема. Ако тези санкции могат да бъдат преговаряни чрез лични връзки и непрозрачни сделки, целият механизъм губи смисъл.
Корупцията престава да носи последствия. Олигарсите продължават да упражняват контрол над институции, медии и политически партии. И да, дори 6% са корупция!
Разследването на Уол Стрийт Джърнъл показва как размитата граница между бизнес и политика в администрацията Тръмп създава възможности за злоупотреби.
Синът на президента пътува по света, среща се с политически лидери, обаче няма официална позиция. Приятелят му използва тази близост, за да измами чужди правителства. Малки държави като България стават жертва на тази игра, защото лидерите им вярват в обещания, които никога няма да бъдат изпълнени.
Информацията за този скандал се разпространи бързо в медии като VoxNews.bg и предизвика вълна от реакции в българското общество.
Опозиционни партии искат парламентарно разследване. Граждани в социалните мрежи споделят възмущение от търговията със стратегически активи. Институциите обаче мълчат. Прокуратурата не реагира. Правителството продължава да управлява с подкрепата на санкциониран олигарх.
От това по-ясен знак за национално предателство едва ли може да има.
Когато лидер на държава предлага стратегически активи на чужди инвеститори срещу лични политически преференции, границата на допустимото е надхвърлена отдавна.
Въпросът не е дали това е морално или етично. Въпросът е дали е законно и дали някой ще носи отговорност. Засега отговорът е тревожно мълчание….както винаги….
