Париж, Франция
Себастиан Льокорню представи новото правителство на Франция в опит да овладее политическата криза, която продължава вече повече от година.
Политическата нестабилност е на ръба на експлозия. Льокорню е четвъртият премиер за една година, назначен от президента Макрон. Първият му кабинет оцеля едва 27 дни, преди да подаде оставка на 6 октомври 2025 г. Подобна краткост е безпрецедентна в историята на Петата република. Опозицията заплашва с вот на недоверие, а страната изглежда все по-разкъсвана от вътрешни конфликти.
В новото правителство личат както познати лица, така и нови фигури. Жан-Ноел Баро запазва поста си на външен министър, а досегашната министърка на труда Катрин Вотрен поема Министерството на въоръжените сили. Това не е просто смяна на лица, а опит за задържане на властта в момент на нарастващо обществено недоволство.
Кризата продължава: бюджетът на Франция под заплаха
Льокорню заяви, че кабинетът е съставен „за да даде бюджет на Франция преди края на годината“. Това е задачата, която стои като дамоклев меч над новото правителство. Без одобрен бюджет страната рискува да изпадне в икономическа парализа. Премиерът подчерта, че „единственото, което има значение, е интересът на страната“, като честно благодари на министрите, които участват „напълно свободно, без оглед на лични и партийни интереси“.
Но реалността е сурова. Опозиционни партии като „Национален сбор“ и „Непокорна Франция“ вече обявиха, че ще внесат вот на недоверие още следващата седмица. Това поставя под въпрос не само стабилността на кабинета на Льокорню, но и цялостния политически пейзаж на Франция.
Политическата криза е дълбока и без видими решения. След разпускането на Националното събрание през юни 2024 г., страната е в постоянен цикъл на правителствени промени и парламентарна безизходица. Опитите за стабилизация изглеждат като плахи жестове, които само засилват усещането за хаос.
Новоизбраният министър на вътрешните работи, Лоран Нунез, бивш шеф на парижката полиция, е сред новите лица, които трябва да внесат ред в страната. Но дали е достатъчно? Франция е изправена пред политически трус, който може да разклати основите ѝ.
Този кабинет трябва да се бори не само с опозицията, но и с нарастващото обществено недоволство, икономически предизвикателства и международен натиск. Всяко забавяне или провал при приемането на бюджета може да отключи вълна от протести и социална нестабилност.
Льокорню се опитва да се представи като спасител, но фактът, че това е неговият втори кабинет само след няколко седмици, говори за неустойчивост и криза на доверието. Опозицията вече е мобилизирана и не смята да отстъпи, а парламентът остава силно разделен.
Тази политическа драма се развива пред очите на Европа и света, които наблюдават как една от най-стабилните демокрации в ЕС е на ръба на колапса.
