Варна, април 2026 г. – На фона на модерните музеи и високотехнологичните лаборатории по света, реставраторите в Регионалния исторически музей – Варна всеки ден се борят с условията на забравени фургони, прах и токсични изпарения.
Това не е сцена от филм за археологически приключения някъде из третия свят, а ежедневната борба за спасяването на безценни културни ценности в един модерен европейски град, в който обаче условия не са се променили от 60-те години на миналия век.
Хроничният проблем: Липса на пространство, липса на сигурност
Директорът на музея, д-р Игор Лазаренко, не крие разочарованието си: „Имаме по-малко реставратори отпреди 15 години, а пространството, в което работят, е не само недостатъчно – то е направо непригодно.“
Днес в музея остават само двама щатни реставратори, а голямата част от находките, особено по-едрите артефакти, дори не могат да бъдат обработвани във тесните фургони.
Реставрацията се извършва на открито, в коридори или директно в експозиционните зали – практика, която не само забавя процеса, но и прави невъзможна прецизността, необходима за деликатните археологически находки.
Абсурдът на всекидневието: Една маса, безкрайни пречки
Реставраторът Милен Маринов описва работния процес като кошмар от 60-те: „Имаме една-единствена маса за работа. Ако започнете да документирате артефакт и трябва да го навлажните, няма къде да го преместите. Това е абсолютно непродуктивно.“
Липсата на пространство пречи на паралелните дейности, а технологичните процеси често са невъзможни за спазване.
Но най-големият невидим враг е въздухът. При реставрацията се използват силно запалими разтворители и токсични вещества, а липсата на адекватна вентилация превръща фургоните в капани за вредните изпарения.
„Работим с клетъчни отрови, пространството се насища с токсини и няма спасение“, разкрива Маринов. Според него, една проверка от пожарна или трудова инспекция би довела до незабавно затваряне на обектите.
Национален срам: Културното наследство в опасност
Проблемът не засяга само трудовата сигурност. Той е национален. Когато реставрацията се извършва в неподходящи условия, рискуват се не само здравето на специалистите, но и самите артефакти – безценни свидетелства за историята на България.
Музеят е принуден да търси помощ отвън, като сложните реставрационни дейности често се поверяват на специалисти от Националния археологически институт с музей при БАН.
Още преди години Министерството на културата е дало предписание на Община Варна да осигури подходящи помещения – все пак Варна е древен град, с хилядолетна история, поради което откриването на нови и нови артефакти ще бъде част от нормалното развитие на нещата и в дългосрочен план.
Обсъждани са различни варианти, включително сграда на бивша стоматология, която би могла да се превърне в модерна лаборатория. Нито един от проектите не е реализиран.
Време е за промяна, защото не сме 1960 година
Днес реставраторите в Варна не се борят само с времето и корозията на артефактите. Те се борят с системата, която ги оставя да работят в условия, недостойни за 21. век. Въпросът не е само за двете маси или липсата на вентилация. Въпросът е дали България иска да запази културното си наследство или да го зарови в праха на забравените фургони.
