Въпросът с помощите за гориво породи сериозно напрежение в обществото през последните дни, а много хора повдигнаха въпроса дали е редно да се дават пари за гориво, когато големите градове и без това са изправени пред безпрецедентен трафик, ежедневни задръствания, произшествия и мръсен въздух.
Разгледана в по-широк контекст, тази тема е доста поляризираща, тъй като има много аргументи „за“, но също и много „против“.
Макар че в случая става дума само за 20 евро компенсации на човек, БНТ съобщава, че от тази помощ ще могат да се възползват 1,380 млн. души, което при една бърза сметка прави общо 27,6 млн евро.
Аргументи „за“: в кои случаи помощите за гориво са добра идея
Въпросната мярка има ясно социално предназначение. Тя е насочена към хора с ниски доходи, за които дори малко увеличение в цените на горивата може да е сериозен проблем.
Според поддръжниците на мярката, в много случаи автомобилът не е лукс, а необходимост, особено в по-малки населени места, където общественият транспорт е слаб или просто липсва.
Освен това, част от хората използват кола, за да стигнат до работа, която иначе би била недостъпна. Има и групи, например възрастни хора и хора с увреждания, за които алтернативите биха били ограничени.
Поддръжниците на мярката подчертават, че тя е временна и се активира само при скок на цените, какъвто имаме в момента. В този смисъл помощта може да се разглежда като антикризисен инструмент, а не като дългосрочна политика.
Аргументите „против“ обаче също са многобройни
Тук идва по-сериозният структурен проблем. Подпомагането на горива на практика стимулира използването на лични автомобили – нещо, което обществото категорично не трябва да стимулира под каквато и да е форма.
Това рязко противоречи на политиките за намаляване на трафика и замърсяването в големите градове. Статистиките показват, че в големите градове като София и Пловдив дишаме един от най-мръсния въздух в Европа, което само по себе си причинява много здравословни проблеми.
Да не споменаваме, че по брой произшествия по пътищата сме на едно от първите места в Европа на глава от населението – поредната статистика, която не е повод за гордост.
Може да се спомене и това, че насочването на публични средства към използването на автомобили може да не е най-разумното решение, когато има лечебни заведения в градове като Варна, които страдат от недофинансиране и лекари масово напускат.
В някои градове вече общественият транспорт е на европейско ниво
В градове като София и Варна има много добре развит обществен транспорт, който може почти напълно да замени нуждата от използване личен автомобил, освен в единични случаи.
На фона на това, подобна мярка изглежда по-трудно оправдана, особено ако говорим за София, която освен с автобуси и трамваи разполага и с добре развита мрежа на метрото.
Допълнително може да се отбележи, че големите български градове вече страдат от тежък трафик и замърсен въздух.
Подобни стимули създават допълнителна липса на стимули за използване и на други алтернативи, като велосипеди например. Така се създава едно усещане, че държавата „субсидира задръстванията“.
Сравнение с други държави
В много западноевропейски страни политиката е в обратната посока, като се насърчава използването на велосипеди, както е например в Амстердам и Копенхаген.
Това са градове, в които трудно може да се намери показател, в който София, Пловдив или Варна да се представят по-добре.
На тези места се инвестират сериозни средства в обществен транспорт и се въвеждат се ограничения за автомобили в централните зони.
Там помощите, когато съществуват, често са насочени не към гориво, а към енергийна ефективност или обществен транспорт.
Въпросът не е просто „редно ли е“, а как и къде се прилага мярката. По-логичен подход би бил помощите за гориво да са насочени предимно към хора, за които реално няма друга алтернатива.
Иначе ще продължим да сме в ситуация, в която всеки иска кола, всеки претендира, че има право на място пред блока, на което да я спре и всички стоят в задръстване.
