На 24 октомври православната църква почита паметта на светия мъченик Арета и на християните, загинали заедно с него в древния град Наджран, разположен в южната част на Арабския полуостров. Градът, днес в Саудитска Арабия близо до границата с Йемен, бил един от най-значимите центрове на християнството в региона през ранните векове.
Наджран се превръща в християнско средище
Християнската вяра достигнала Южна Арабия приблизително през IV-V век. Наджран бил сред местата, където тя се установила най-трайно. Арета се утвърдил като един от най-влиятелните жители на града и като водач на местната християнска общност, отличавайки се с твърда и дейна вяра.
Събитията се развили в първата половина на VI век, когато властта в Химяр преминала към юдейския владетел Ду-Нувас. Преди похода срещу Наджран той превзел християнския град Зафар, избил голяма част от населението и унищожил храмовете. След това насочил войската си към Наджран, чиито жители оказали съпротива.
Когато не успял да превземе града с бой, Ду-Нувас прибегнал до измама и получил достъп до него под обещание за пощада. След влизането си наредил да бъдат заловени водачите на християните, сред които бил и Арета. Историческите сведения свързват преследването с около 523 г., по времето на византийския император Юстин I.
Мъчениците отказват да се отрекат от вярата си
На пленените било наредено да се откажат от християнството и да похулят Иисус Христос. Те отхвърлили искането и заявили, че няма да изоставят вярата, в която са кръстени. За сплашване владетелят заповядал духовници, монаси и монахини да бъдат подложени на жестоко наказание.
След това Арета и негови роднини и близки били предадени на мъчения. Според църковното предание групата наброявала 240 души. Изпитанията не пречупили решимостта им и по заповед на владетеля тези християни били обезглавени, приемайки смъртта като свидетелство за своята вяра.
Паметта на Арета и на пострадалите с него се съхранява като пример за духовна устойчивост. По-късно оцелелите християни от Наджран били изселени в Месопотамия по време на управлението на халифа Умар, което сложило край на дългото присъствие на общността на Арабския полуостров.
