Войната в Газа продължава почти година. Над 66 000 души са мъртви. Близо 170 000 са ранени. Девет от всеки десет палестинци са принудително разселени. Градове са превърнати в руини.
Деца умират от глад. И точно в този момент, на 29 септември 2025 година, американският президент Доналд Тръмп излиза пред камерите с израелския премиер Бенямин Нетаняху до себе си и обявява 20-точков план за край на конфликта. План, който според него Израел вече е приел. План, който обещава примирие в рамките на часове. План, който би могъл да промени Близкия изток завинаги.
Или поне така звучи на хартия. Въпросът остава: може ли този нов план да успее там, където всички преди него са се провалили?
Тръмп не е новак в опитите да реши палестинския въпрос. През първия си мандат той постигна Авраамските споразумения – нормализиране на отношенията между Израел и Обединените арабски емирства, Бахрейн, Мароко и Судан. Това беше дипломатически пробив, който отвори врати за търговия, енергийно сътрудничество и културен обмен.
Имаше обаче един фундаментален проблем. Споразуменията заобиколиха палестинците. Бяха сключени между Израел и арабски държави, които никога не са били във война помежду си. Не донесоха мир на онези, които наистина се нуждаят от него.
Планът е амбициозен на думи. Незабавно прекратяване на огъня в рамките на часове, ако и двете страни се съгласят. Освобождаване на всички заложници – живи и мъртви – в рамките на 72 часа след публичното приемане от Израел.
В замяна Израел ще освободи 250 палестинци с доживотни присъди и 1700 задържани след 7 октомври 2023 година, включително всички жени и деца. Хуманитарната помощ ще се възстанови на ниво от 600 камиона дневно, колкото беше договорено през януари. Войниците на Израел ще се изтеглят.
Никой няма да бъде принудително изселен от Газа. Управлението на ивицата ще премине временно към техническа, аполитична палестинска комисия, съставена от квалифицирани палестинци и международни експерти. Над тях ще надзирава международна структура, наречена Съвет на мира, с председател самия Тръмп и член бившият британски премиер Тони Блеър.
Нетаняху излъчва ентусиазъм в Белия дом. Заявява, че планът отговаря на целите на Израел. Семействата на заложниците в Израел приветстват плана като историческо споразумение. За тях всеки ден без новини за близките им е мъчение.
Крайнодесните министри обаче са скептични. Министърът на финансите Бецалел Смотрич нарича предложението трагедия, която ще завърши със сълзи. Смотрих и неговите съпартийци искат пълно военно разгромяване на Хамас.
От палестинска страна картината е още по-сложна. Палестинската автономия в Западния бряг приветства плана. Те отдавна са изгубили контрол над Газа и виждат в този план шанс да се върнат там. Хамас обаче мълчи.
Движението получи предложението, но не дава отговор. Според медийни източници, Хамас не иска да се откаже от оръжието си. Твърдят, че имат право на съпротива срещу израелската окупация.
Освен това условието за амнистия на членовете на Хамас, които се откажат от насилието и се разоръжат, звучи добре на теория. На практика обаче изисква Хамас да капитулира политически. Движението Палестински ислямски джихад е още по-категорично. Наричат плана рецепта за взрив на региона и продължаваща агресия срещу палестинския народ.
Региони между подкрепа и съмнение
Арабският свят реагира внимателно. Саудитска Арабия, Египет, Йордания, Обединените арабски емирства, Катар и Турция издават съвместно изявление. Подкрепят плана, при едно условие. Той трябва да води към двудържавно решение.
Газа и Западният бряг трябва да бъдат обединени под палестинско управление. Източен Ерусалим трябва да бъде столица на палестинска държава. Няма анексия на територии от Израел. Няма принудително изселване.
Пълно изтегляне на израелските войски. Това са условията. Без тях арабските държави не могат да гарантират подкрепата си. Египет и Йордания, които имат мирни договори с Израел, са особено категорични.
Иран, както се очакваше, отхвърля плана напълно. Иранското външно министерство го нарича колониално изтриване на Газа и цяла Палестина. Иран изисква извънредна среща на Организацията за ислямско сътрудничество.
Техеран вижда в този план потвърждение на собствения си разказ. Според BBC, анализатори предупреждават, че ако планът бъде наложен без съгласието на палестинците, това ще възроди легитимността на иранските прокси в региона. Хизбула, Хути в Йемен, шиитските милиции в Ирак – всички ще използват случая, за да мобилизират подкрепа.
Въпросът не е само геополитически. Той е и морален. Планът идва в момент, когато Газа е на ръба на хуманитарна катастрофа. 440 души са умрели от недохранване, включително 147 деца.
Над 2500 палестинци са убити, докато са се опитвали да получат хуманитарна помощ. Експерти на ООН предупреждават, че Газа изпитва глад. Международните правозащитни организации обвиняват Израел в принудително разселване на цивилно население, което според Четвъртата Женевска конвенция и Римския статут е военно престъпление.
Над 90% от населението е разселено поне веднъж. Много хора са се преместили пет или шест пъти. Тръмп обещава, че никой няма да бъде принудително изселен. Същевременно планът казва, че онези, които избират да напуснат, ще получат безопасен коридор към приемащи държави.
Звучи като избор. Какъв е изборът на човек, чийто дом е разрушен, чието семейство е мъртво, който няма храна, вода или медицинска помощ? Това ли е истински избор, или е принуда, маскирана като доброволно решение?
Сянката на миналите провали
Историята на мирните планове за Близкия изток е история на провали. Споразуменията от Осло през 1993 година обещаха мир в рамките на пет години. Предвиждаха Палестинска автономия, преговори за постоянен статус, споделено управление.
Израелските селища в Западния бряг не спряха да се разрастват. Тероризмът не спря. Палестинската икономика не се развива. През 2000 година на срещата в Камп Дейвид израелският премиер Ехуд Барак предложи на Ясер Арафат план за палестинска държава.
Арафат отказа. Дали защото предложението не беше достатъчно щедро, или защото не вярваше, че Израел ще го изпълни – историците спорят до днес. Резултатът е ясен. Втората интифада избухна месец по-късно. Хиляди са мъртви от двете страни.
Планът на Тръмп от септември 2025 година не е първият му опит. През февруари същата година той предложи друг план. САЩ да поемат контрол над Газа, а палестинците да бъдат преместени временно в Египет и Йордания, докато територията се възстанови.
Според Reuters, този план беше посрещнат с масови протести в арабския свят. Египет, Йордания и Саудитска Арабия го отхвърлиха публично. Американски сенатори от двете партии го нарекоха налудничав и проблематичен.
Планът беше оттеглен бързо. Сегашният план е различен – по-балансиран, по-внимателно формулиран. Споменът за февруарската грешка виси във въздуха. Палестинците не забравят лесно.
И след това има въпроса за изпълнението. Кой точно ще управлява Газа в преходния период? Съветът на мира, оглавяван от Тръмп и Тони Блеър, е концепция без детайли. Тони Блеър е една от най-противоречивите фигури в съвременната политика.
Като британски премиер той подкрепи нахлуването в Ирак през 2003 година въз основа на фалшиви твърдения за оръжия за масово унищожение. В арабския свят е считан от мнозина за военен престъпник. Сега този човек трябя да помогне за възстановяването и управлението на Газа?
Палестинците не са впечатлени. Те виждат в неговото участие западен опит за контрол, а не истинска помощ. Междувременно международната стабилизационна сила, която трябва да замени израелската армия, остава напълно неясна. Кой ще участва?
Американци? Европейци? Арабски войски? Нито една арабска държава не е обявила готовност да изпрати войници. Европа е раздробена. САЩ не искат нова дългосрочна мисия в Близкия изток.
Нетаняху казва, че ако Хамас отхвърли плана или се опита да го саботира, Израел ще завърши работата сам. Това означава продължаване на войната. Пълно разгромяване на Хамас. Завземане на цяла Газа.
Дългосрочна окупация. Още хиляди мъртви. Още години кървав конфликт. За Нетаняху това не е заплаха, това е гаранция. За палестинците това е кошмар.
Общото събрание на ООН прие декларация в подкрепа на двудържавното решение през септември тази година с 142 гласа в полза, 10 против и 12 въздържали се. Международната общност е единна. Двете държави – Израел и Палестина – живеещи един до друг в мир и сигурност са единственият път напред.
Нетаняху категорично отхвърля тази визия. Израелското правителство напредва с планове за анексиране на части от Западния бряг, с изрична цел да сложи край на възможността за палестинска държава. Как може планът на Тръмп да доведе до двудържавно решение, ако единият от партньорите не иска това решение да съществува?
Светът реагира смесено. Западните правителства подкрепят плана публично, внимателно обаче. Европейският съюз призовава към зачитане на международното право. Великобритания подчертава, че всяко решение трябва да гарантира суверенитет на палестинците.
Русия и Китай критикуват плана като едностранен и несъвместим с решенията на Съвета за сигурност. Турция го приема с резерви, изисквайки гаранции за пълно изтегляне на Израел и защита на палестинските права. Дори вътре в Израел има дебат.
Семействата на заложниците искат сделка – каквато и да е – защото всеки ден на война намалява шанса близките им да са живи. Опозицията обвинява Нетаняху, че продължава войната заради собствените си политически оцеляване, а не заради националната сигурност.
И накрая остава въпросът, който никой не може да отговори с увереност. Какво ще стане с Хамас? Движението е отслабено, не унищожено обаче. Загубило е територия, командири, оръжие.
Има подкрепа сред част от населението – не защото всички обичат идеологията му, а защото представлява съпротива срещу окупацията. За много палестинци капитулацията на Хамас би означавала капитулация на каузата им. Амнистията, предложена в плана, е опит за компромис.
Разоръжете се и ще получите прошка. Това изисква Хамас да се самоунищожи политически. А ако откажат? Планът се срива. Войната продължава.
Тръмп вярва, че може да постигне невъзможното. Той го прави с увереност на човек, който е навикнал да печели преговори. Близкият изток не е бизнес сделка. Това е конфликт, натежал от десетилетия омраза, травма, несправедливост и неразрешени исторически въпроси.
Това са хора, които са загубили всичко и не виждат причина да вярват на още едно обещание за мир от външна сила. Планът на Тръмп може да бъде искрен. Може да бъде най-добрият опит за прекратяване на войната, който е имал някой досега.
Може наистина да спаси животи. Въпросът не е дали е добър на хартия. Въпросът е дали хората на земята – израелци и палестинци – могат да му се доверят. И дали е достатъчно силен, за да преодолее десетилетия провали, подозрения и раздори.
Времето ще покаже. Времето в Газа се изчислява в трупове, а не в дни.
