Публикуването на новата Стратегия за национална сигурност на САЩ (US National Security Strategy – NSS) предизвика мощен политически отзвук по света и особено в Европа.
Документът, който определя глобалните приоритети на Вашингтон за следващите години, е възприет от мнозина анализатори като най-амбициозната и най-противоречивата стратегическа рамка от края на Студената война.
Докато администрацията във Вашингтон го представя като „адаптация към новата международна среда“, европейски лидери и коментатори виждат в него знак за постепенно, но осезаемо отдалечаване между САЩ и ЕС.
Според официалния документ, публикуван от Белия дом, основните приоритети са:
1. Фокус върху Индо-Тихоокеанския регион
Вашингтон заявява, че Китай остава „най-значимият стратегически конкурент“. Това означава пренасочване на внимание, ресурси и военни способности далеч от Европа.
2. Ограничен ангажимент в някои конфликти
Стратегията акцентира върху „селективна ангажираност“ – САЩ ще участват активно само там, където имат „критичен национален интерес“. Точно тази формулировка тревожи европейските партньори, които се опасяват, че американската подкрепа за сигурността на континента може постепенно да намалее.
3. Изискване Европа да поеме „пълна отговорност за собствената си отбранителна готовност“
Стратегията изрично подчертава, че НАТО остава ключов съюз, но европейските държави трябва да покрият липсите във военните способности. „Европейските партньори трябва да бъдат в състояние да защитят собствената си територия и ценности, независимо от мащаба на американското присъствие,“ се казва в документа.
Реакциите от европейска страна варират от дипломатично загрижени до открито критични.
ЕС в шок от реториката „самостоятелна Европа“
Европейските институции в Брюксел от години говорят за „стратегическа автономия“, но за пръв път Вашингтон толкова открито настоява за това.
Според анализ на European Council on Foreign Relations (ECFR), стратегията може да се тълкува като „начало на нов баланс на силите, при който Европа вече не може автоматично да разчита на САЩ във всяка криза“.
Вътрешнополитическите реакции са далеч от единни.
Демократите са разкъсани:
- част от тях подкрепят по-настъпателната външна политика към Китай
- други критикуват „намаляването на стратегическия ангажимент към Европа“
Сенатори от Демократическата партия предупреждават, че намаляването на американското военно присъствие може да отслаби НАТО и да даде пространство на Русия да разширява влиянието си.
Във Washington Post демократически коментатори определят стратегията като „прекалено оптимистична за способностите на Европа и прекалено амбициозна за американските ресурси“.
Истината е, че проблемите между ЕС и САЩ не са нови, но стават по-чести. Те възникват по различни поводи, включително споровете за търговски тарифи и субсидии (особено за зелени технологии), по повод разногласията по отношение на Китай, към който Европа винаги е била по-благосклонна, по отношение на различните подходи към миграцията и енергетиката, по повод европейските военни разходи и много други.
Според анализ на Carnegie Europe (2025), отношенията са „стабилни, но напрегнати“, а доверието – „колебливо“.
Нито едната, нито другата страна го признава публично, но Вашингтон активно лобира за ограничения върху китайските технологии в ЕС.
Освен това, редовно и открито се дискутира за това, че САЩ оказват натиск върху европейските държави да увеличат военните си бюджети (и повечето страни от ЕС го правят).
Също така, американски компании доминират ключови европейски сектори – от енергетика до цифрови платформи.
Да не пропускаме и това, че американски дипломатически мисии в Европа често коментират местни политически решения.
Според Financial Times, „американското влияние в ЕС никога не е било толкова силно, но и толкова спорно“.
Както често се случва – навсякъде и в центъра на спора. SpaceX предоставя ключова инфраструктура за европейската и украинската сигурност (Starlink).
Освен това, Tesla иска по-голям дял от европейския пазар и оказва натиск за промяна на регулации.
Ни най-малко не помага в тази насока фактът, че Мъск редовно коментира европейската политика в X (Twitter), понякога в пълно противоречие с официалната линия на САЩ.
Някои европейски лидери дори го обвиняват в „частна външна политика“. Германският Der Spiegel отбелязва:
„Мъск едновременно подпомага европейската сигурност и усложнява европейската политика. Това не е обичайно за бизнесмен, но е характерно за новия глобален ред.“
Стратегически разлом или неизбежно порастване?
Новата американска стратегия не е против Европа – поне не в пряк смисъл. Но за пръв път тя поставя ясна граница:
Европа трябва да стане самостоятелна – защото САЩ вече имат други приоритети.
Това е реалност, с която ЕС тепърва ще се научи да живее.
Може ли трансатлантическото партньорство да оцелее? Да, но само ако Европа промени себе си, а Америка – очакванията си.
Едно е ясно: епохата, в която Европа можеше да разчита на САЩ за всичко, официално приключи.
