Отново сме свидетели на поредния парад на абсурда, разигран от българските политици.
Подписваме споразумения за военно сътрудничество с Украйна, отпускаме средства за оръжия и обучение на чужди войници, а в същото време бъдещето на нашите собствени деца се задушава.
Като данъкоплатец, като родител, като българин, се питам:
Докога ще търпим тези престъпни приоритети на българските политици?
Защо Украйна се оказва по-важна от България?
Защо украинските деца заслужават бъдеще, а нашите – не?
Защо ценности, които ни карат да изчезваме са добри, а тези, които запазват народа ни – лоши?
Някой би казал, че сме длъжни да помагаме на Украйна, че това е въпрос на геополитически интерес и солидарност. Но каква солидарност проявяваме към собствените си граждани?
Какво значение има геополитиката, когато умираме като нация?
България е на ръба на демографска катастрофа (ръба е позитивна интерпретация на реалността), която политиците лицемерно подминават, докато се снимат гордо на международни срещи и подписват договори за военна помощ.
Докато българските семейства се борят за правото си да имат деца, правителството ни се бие в гърдите с „успешното“ си сътрудничество в доставките на оръжия.
Празни приказки и разбити надежди за България
Същото това служебно правителство, което днес се тупа в гърдите за изпълнените си „стратегически“ задачи, вчера оряза средствата за инвитро процедури и научни изследвания.
В една страна, където всяка година се раждат все по-малко деца, където раждаемостта е срамно ниска, решението да се намали финансирането за репродуктивни програми е престъпление.
Това не е просто „оптимизация на разходите“, както се опитват да ни убеждават – това е опит за заличаване на бъдещето ни.
Докато жените и мъжете в България чакат с години да получат шанс да създадат семейство, нашите политици предпочитат да инвестират в куршуми и гаубици.
Ако сте един от онези, които вярват, че „помощта за Украйна е задължителна“, запитайте се: Защо помощта за българските деца не е? Защо децата ни трябва да растат в страна, където бъдещето им е заложено на карта от корумпирани решения и глупави политики? Може ли спасителя да спаси удавника, ако самият той се дави и всеки спасител ще ви даде добър отговор по темата?
С какви очи можем да кажем на нашите деца, че нямаме пари за тяхното здраве, образование и бъдеще, но имаме средства да подкрепяме чужда армия?
Националният интерес и политически цинизъм от ново измерение
Говори се много за „националния интерес“ – една куха фраза, която нашите управници използват само когато им е удобно.
Националният интерес не е в подписването на споразумения, които гарантират доставки на оръжие за Украйна.
Националният интерес не е да бъдем послушни пионки на международната сцена.
Националният интерес е да има български деца, които да растат здрави, образовани и обичани в своята родина.
Националният интерес е да има кой да остане тук, да работи, да се труди и да гради бъдеще за България.
Каква нация сме, ако предпочитаме да изнасяме оръжия вместо да създаваме условия за раждане на деца? Какво общество сме, ако приемаме безропотно да се орязват програмите за инвитро, за образование, за наука, но ръкопляскаме, когато изпращаме военна помощ на чужда държава?
Този цинизъм е повече от обиден – той е унищожителен. Докато се грижим за чужди интереси, собствената ни нация умира. Собствените ни деца са забравени, изоставени и пренебрегнати от тези, които би трябвало да ги защитават.
Децата на България – забравената кауза
Демографията трайно излезе от речника на БГ политиците последните няколко години, а това е на практика най-големия проблем на страната ни. Всичко може да решиш като имаш хора, като нямаш – всико е свършило.
Вместо да сме нации, които се гордеят със своите деца, сме се превърнали в нация, която ги жертва на олтара на геополитическите игри.
Иронията е жестока – политиците, които говорят за „сигурност“ и „стабилност“, са същите, които рушат основите на нашето общество. За тях е по-важно да угодят на международните си партньори, отколкото да се погрижат за българските семейства.
Колко още ще търпим този фарс?
Колко още ще позволяваме нашите политици да разпиляват бъдещето ни за сметка на чужди войни и интереси?
Докато българският народ не се събуди и не поиска истинска промяна, ще продължаваме да гледаме как нашите деца се превръщат в статистика, в поредния загубен шанс, в поредната забравена кауза.
Време е да кажем „Стига!“ на тези безумни приоритети.
Време е да изискаме правото си на бъдеще, на живот, на надежда за нашите деца. България няма да я има без български деца.
И ако правителството не разбира това, значи то няма право да управлява.
И само да вметна, че до преди година служебните правителства не смееха да сменят закон или да прокарат за гласуване елементарен закон, а днес, днес вече подписват ангажиращи военни договори, които да ни изправят да решаваме чужди проблеми, вместо нашите собствени.
Господа политици, докато гасите пожара в комшиите – децата ни изгоряха у нас, а въпросът е – вие къде точно живеете господа?
