През лятото на 2014 г. България преживя една от най-драматичните банкови кризи след 1997 г.
Случаят с Корпоративна търговска банка (КТБ) се превърна в символ на сложното преплитане между финанси, политика, медии и регулации.
Множество медийни публикации и публични документи проследяват как институцията, за по-малко от 15 години, нараства от средна банка до четвъртата по големина в страната – а след това рухва само за дни.
На 20 юни 2014 г. КТБ затваря врати след масово теглене на депозити. Над 250 000 вложители остават без достъп до средствата си, а счетоводният недостиг впоследствие е оценен на 4,2 милиарда лева.
До днес делото по фалита продължава без окончателни присъди.
Това е история за системни слабости, политически зависимости и за трудните въпроси, които българските институции не успяват да решат повече от десетилетие по-късно.
Произходът: от съветски проект до частна банка
КТБ възниква през 1988 г. като смесено дружество между Българската външнотърговска банка и съветската Внешэкономбанк под името „Булгарсовинвест“. След 1989 г. то губи първоначалната си функция, но оцелява като юридическо лице.
През 1994 г. става Корпоративна търговска банка, а съществената промяна идва през 2000 г. – когато тогавашната Булбанк я продава на частни инвеститори чрез мрежа от офшорни компании.
Всяка от тях държи под 10% – структура, която според анализатори вероятно е улеснявала транзакцията, тъй като под този праг не се изисква специално разрешение от банковия надзор.
Според публични източници и документи, зад тези компании стои Цветан Василев, който през 2000 г. става изпълнителен директор на банката, а три години по-късно и мажоритарен собственик. Под негово ръководство КТБ нараства от 1,77 млрд. лв. активи (2007 г.) до над 7,3 млрд. лв. (март 2014 г.).
Международната фасада и държавните депозити
КТБ привлича акционери с международна репутация:
- през 2009 г. фондът на Султаната на Оман придобива близо 30%,
- през 2010 г. застрахователната група Generali взема миноритарен дял,
- през 2013 г. VTB Capital влиза с 9,9%.
Публичните реакции тогава са, че подобни инвеститори биха внесли стабилност и доверие. Някои анализатори по-късно поставят въпроса как такъв контролен кръг не е забелязал проблеми в портфейла, но официални обяснения няма.
Паралелно с това в банката започват да се концентрират значителни депозити от държавни предприятия. Към март 2014 г. 48% от свободните средства на държавните дружества са в КТБ.
Публични данни сочат, че само БДЖ, БФБ и РВД държат общо над 400 млн. лв.
Експерти коментират, че подобна концентрация може да е сигнал или за политическо доверие към банката, или за политическа зависимост. Няма официално решение, което да обяснява тази концентрация.
Цветан Василев – между финанси, медии и политика
Преди да настъпи кризата, името му е сред най-влиятелните в страната според бизнес класации. Той е член на международни консултативни съвети и участник във форуми в САЩ и Европа.
Паралелно с това, според публични анализи, КТБ финансира редица медийни активи и бизнеси с политическо значение.
Медиите, свързвани с кръга около банката и други политически фигури, често определят публичния дневен ред.
Според публикации от онзи период, Василев е смятан за една от ключовите фигури в оформянето на кабинета Орешарски през 2013 г. Твърденията никога не са потвърдени от съд, но се превръщат в част от политическия дебат.
Партньорството с Делян Пеевски – и разривът
До началото на 2014 г. медиите и анализаторите описват Василев и Пеевски като партньори в редица проекти. КТБ участва като кредитор при сделки, свързани с компании като „Булгартабак“ и „Техномаркет“.
В публични коментари се твърди, че разривът между двамата възниква през пролетта на 2014 г. Според писмо на Цветан Василев до Народното събрание той е получил искания, които определя като неправомерни.
От другата страна подобни твърдения не са признати и остават без съдебна проверка. Каквато и да е истината, разривът предшества драматичните събития от юни.
Медийната атака и паниката
На 13 юни 2014 г. прокуратурата и МВР претърсват офиси, свързвани с КТБ. Новината се разпространява широко.
В следващите дни медии, свързвани от анализатори със среди около Пеевски, публикуват множество материали, поставящи под въпрос стабилността на банката.
Някои експерти наричат това „медийна атака“, други – „информационен хаос“. Безспорно е едно: публикациите водят до паника.
Между 18 и 20 юни вложителите теглят около 1 млрд. лв. Нито една банка не издържа на такава ликвидна криза.
Затварянето на банката
На 20 юни 2014 г. БНБ поставя КТБ под специален надзор. Два дни по-късно това се случва и с „Виктория“.
Вложителите остават без достъп 167 дни. Одитът на Deloitte, EY и АФА оценява необходима обезценка от 4,2 млрд. лв. – т.е. капиталът става отрицателен.
През ноември 2014 г. лицензът е отнет, а през април 2015 г. съдът обявява несъстоятелност.
Вложителите и цената за държавата
Общо 255 000 вложители получават право на компенсация до гарантирания размер (196 000 лв.).
Фондът за гарантиране не разполага с достатъчно средства и държавата отпуска заем от 2 млрд. лв.
Данъкоплатците поемат тежестта. Над гарантирания размер възстановяването е бавно и често непълно.
Цветан Василев – обвинения и убежище
През юли 2014 г. е издадена европейска заповед за арест. Василев отрича обвиненията и твърди политически мотиви.
Сръбските съдилища отказват екстрадиция, посочвайки процедурни несъответствия и риск от несправедлив процес.
През 2022 г. той получава политическо убежище. Интерпол сваля, а после отново издава червена бюлетина – този път за пране на пари.
Делото: 11 години без присъда
През 2017 г. прокуратурата внася обвинителен акт срещу 18 души. Процесът е изключително бавен – до 2024 г. са разпитани едва 7 от над 400 свидетели.
Делян Пеевски не е обвиняем по делото. Причините не са публично изяснени – прокуратурата твърди липса на доказателства, критици говорят за селективност.
Падането на надзора
ЕСПЧ постановява, че процедурата по отнемане на лиценза е нарушила гарантираното право на справедлив процес. Това не отменя фалита, но подчертава институционални пропуски.
По-дълбокият въпрос остава: Защо надзорът години наред не е реагирал ако е имало очевидна концентрация на кредити към свързани лица? Официално разследване за ролята на надзорните органи няма.
Интерпретации – четири версии за една криза
1. Василев като жертва
Според него и негови защитници, банката е била стабилна, а сривът е резултат от организирана атака.
2. Банката като схема
Има критици, които твърдят, че моделът е бил рисков и фалитът – неизбежен.
3. Системен проблем
Много експерти смятат, че КТБ е симптом на по-дълбоки зависимости между бизнес, политика и регулатор.
4. Прагматичната версия
По-прагматични анализатори питат дали и двете страни не са били част от по-широка мрежа, а фалитът да е следствие от вътрешен конфликт.
Нито една от тези интерпретации не е потвърдена окончателно от съд.
Наследството
КТБ остава най-големият банков фалит на България през XXI век. Доверието в институциите остава разклатено.
През 2023 г. бившият финансов министър от периода на кризата Петър Чобанов става подуправител на БНБ.
11 години по-късно въпросите остават открити:
- Как е допуснат такъв риск?
- Кой носи отговорност?
- Може ли това да се повтори?
Никой не дава категоричен отговор.
КТБ не е просто фалит на банка – тя е огледало на държавното управление, регулациите и медийната среда.
Историята напомня, че финансовата стабилност зависи не само от цифри и отчети, а от институционална култура, прозрачност и отговорност.
Колко устойчиви са тези системи днес – остава въпрос, на който само времето може да отговори.
/ Бележка на редакцията
Тази публикация представлява журналистически обзор, основан изцяло на публично достъпна информация от медийни публикации, официални документи, съдебни решения и публични изявления на замесени институции и лица.
Всички факти, цитирани в текста, са взети от отворени източници и не съдържат непотвърдени твърдения, представени като доказани.
Част от описаните действия, взаимовръзки и интерпретации се основават на анализи, мнения на експерти, медийни разследвания и публични позиции.
Те не следва да се приемат като установени от съд факти, освен ако изрично не е посочено, че произтичат от официални документи или съдебни актове.
Материалът не цели да внушава вина, да приписва престъпления или да формулира обвинения срещу конкретни лица или институции.
Съдебната вина може да бъде установена единствено от компетентните органи съгласно закона.
/ Voxnews.bg не носи отговорност за съдържанието. Материалът е изготвен въз основа на публично достъпни източници и медийни публикации. Част от версиите представляват анализи и не са официално потвърдени. /
