На 11 май 2013 година, в деня за размисъл преди парламентарните избори, телевизия ТВ7 излъчи пряко предаване от печатница в град Костинброд.
Водещият Николай Бареков съобщи за откриването на над 400 000 допълнителни бюлетини.
VoxNews.bg проследява как се развива историята и как две години по-късно Софийски градски съд оправдава единствения обвиняем, определяйки в мотивите си случая като дезинформация на обществото.
Скандалът промени политическата карта на България. Партията, спечелила изборите, не успя да формира правителство.
Политическият контекст
Изборите на 12 май 2013 година се провеждат след 4-годишно управление на ГЕРБ и Бойко Борисов, белязано от масови протести през зимата на 2013 година.
През февруари България е разтърсена от социални вълнения заради високите сметки за ток. На 20 февруари правителството на Борисов подава оставка. Предсрочните избори се насрочват за май.
БСП вижда шанс да се върне на власт след 4 години в опозиция. ГЕРБ залага на стабилността и европейската интеграция. ДПС традиционно разчита на вота в районите с компактно турско население.
В този контекст всяко разкритие в последния момент може да повлияе на изхода. Законът забранява агитация в деня за размисъл, но не забранява новинарско отразяване.
Печатницата Мултипринт
Печатницата Мултипринт в Костинброд е избрана чрез обществена поръчка да отпечата 8 343 000 бюлетини за предстоящите избори. Собственик на фирмата е Йордан Бончев, общински съветник от ГЕРБ по това време.
На 10 май 2013 година вечерта постъпва сигнал в прокуратурата от депутата от БСП Мая Манолова. Сигналът твърди, че в печатницата има допълнителни бюлетини извън договорените количества. Още същата нощ ДАНС извършва проверка и съставя справка.
Медийното отразяване
На 11 май телевизия ТВ7 излъчва директно от печатницата. Изпълнителният директор на медията Николай Бареков води предаването лично.
Кадрите показват палети с бюлетини в складови помещения. Според предаването са открити над 400 000 бюлетини, като водещият използва термина „фалшиви“. Предаването продължава часове. Социалните мрежи реагират бурно.
Хаштагът #Костинброд трендва в Twitter. В 17 часа същия ден Софийска градска прокуратура издава официално изявление, потвърждавайки че съвместно с ДАНС са намерени около 350 000 бюлетини в печатницата. Прокурорското съобщение е по-предпазливо – говори се за „допълнителни бюлетини“, без употреба на термина „фалшиви“.
Денят преди изборите
Съботата преди изборите е ден за размисъл, когато законът забранява агитация. Медиите отразяват събитието широко. Главният прокурор Сотир Цацаров взема разследването под личен надзор.
На пресконференция той представя материали и описва казуса. Прокуратурата твърди, че бюлетините са отпечатани и според обвинението са готови за експедиция.
Изборният ден и резултати
На 12 май 2013 година се провеждат парламентарните избори. Избирателната активност е 51,33 процента – рекордно ниска за парламентарни избори в България.
ГЕРБ печели с 30,50 процента от гласовете. Коалиция за България на БСП получава 26,61 процента. ДПС има 11,83 процента, а партия Атака 7,30 процента. ГЕРБ не успява да събере мнозинство в Народното събрание. БСП, ДПС и Атака заедно имат повече депутати от победителя.
Представители на ГЕРБ изразяват оценка, че партията е загубила около 5 процента от гласовете заради скандала, без обаче това да може да бъде обективно потвърдено.
Политическите последици
На 16 май 2013 година ГЕРБ иска касиране на изборите, твърдейки че Костинбродската афера е компрометирала вота. На 9 юли Конституционният съд отхвърля искането.
БСП формира коалиция с подкрепата на ДПС и партия Атака. Пламен Орешарски става министър-председател.
На 14 юни 2013 година Народното събрание избира депутата от ДПС Делян Пеевски за председател на ДАНС.
Решението предизвиква масови протести в София и други градове. Пеевски се отказва от поста на следващия ден, но протестите продължават месеци.
Какво е установено при проверките
След пълна инвентура в печатницата са преброени 475 417 бюлетини. От тях 351 075 са технически годни за използване.
Останалите 59 292 имат дефекти в печата и са нечетливи. Други 62 420 са скъсани, намачкани или зацапани. Бюлетините се намират в 22 палета, във всяко от които има бюлетини за различни региони.
Собственикът на печатницата Йордан Бончев дава обяснение, че при печатането, сгъването, шиенето, рязането и лепенето има технологичен брак от около 2 процента.
По договора печатницата е длъжна да съхранява този брак до края на изборния ден. Според обяснението много от намерените бюлетини не са нарязани, не са сгънати и не са подлепени – не са готови за употреба.
Съдебният процес
На 16 декември 2013 година Софийска градска прокуратура внася обвинителен акт срещу Росен Желязков за престъпление по служба.
Твърдението е, че като главен секретар на Министерския съвет той не е упражнил надлежен контрол върху печатницата.
На 14 и 15 април 2015 година Софийският градски съд издава присъда. Росен Желязков е оправдан по всички обвинения.
Според мотивите на съда не са налице доказателства за служебно бездействие от страна на подсъдимия. Напротив, съдът приема, че са налице доказателства за осъществен ежедневен контрол и отчетност.
В мотивите си съдът посочва: *“Недоверието на значителна част от българските граждани в избирателния процес и в правилното и законосъобразно функциониране на органите на държавна власт не могат да бъдат изведени от действията или бездействията на подсъдимия, а тези последици са свързани с поведение от страна на медии и дезинформацията на обществото, включително и чрез непрецизни политически изявления.“*
Прокуратурата не обжалва решението. Делото приключва окончателно.
Медийният контекст
Телевизия ТВ7 е част от медийната група на Нова телевизия. През 2013 година собственик на Нова е скандинавската медийна компания MTG.
Николай Бареков е изпълнителен директор на ТВ7 и водещ на предаването, което разгласява скандала. По-късно той основава партия България без цензура и влиза в политиката.
В интервюта години по-късно Бареков дава различни версии за случилото се. Според негови публични изявления, той заявява че не знае дали е имало такава афера въобще, и твърди че аферата Костинброд е била дело на Делян Пеевски.
Споменава се и анонимно писмо, свързвано с електронен адрес на заместник-главния прокурор Борислав Сарафов, което твърди, че акцията е поръчана от определени политически лица. Тези твърдения никога не са потвърдени официално. Сарафов отрича да е автор на писмото.
Международната оценка
Мисията на ОССЕ/ОДИХР разполага 158 наблюдатели от 39 държави на изборите. В своя доклад мисията констатира, че избирателите са имали истински избор в конкурентна кампания и че властите са направили стъпки за запазване целостта на изборите.
Но докладът отбелязва и проблеми, като посочва че скандалите и неотдавнашното откриване на допълнителни бюлетини без надлежно обяснение са подкопали доверието в политическата система.
Ръководителят на мисията Миклош Харасти заявява: *“Имаше сериозни нарушения по време на тази кампания. Те трябва да бъдат щателно разследвани и виновните да бъдат подведени под отговорност.“*
Различните гледни точки
Костинбродската афера е интерпретирана по различни начини от различни страни:
Според привърженици на тезата за предотвратена манипулация: В печатницата е имало бюлетини, предназначени за изборна манипулация, които са били своевременно открити. Оправдателната присъда се обяснява с некачествено разследване или други фактори.
Според критиците на медийното отразяване: Скандалът е бил планиран и изпълнен с цел да навреди на ГЕРБ в последния момент преди изборите. Бюлетините представляват технологичен брак, който е бил представен по различен начин. Медийното покритие се характеризира като манипулативно.
Според привърженици на теорията за олигархически интереси: Зад скандала стоят определени бизнес и медийни кръгове, целящи да повлияят на изборния резултат. Различни имена се споменават в тази връзка, макар и без официални доказателства.
Според анализаторите на системните проблеми: Случаят е симптом на дисфункционална политическа система, където различни играчи действат в свой интерес без координация, което води до непредвидими последици.
Промените след аферата
В резултат на скандала Народното събрание взема решение изборните бюлетини да се печатат само в печатницата на Българската народна банка. Частните печатници са изключени от този процес.
Случаят става прецедент за медийни скандали с политически последици. Терминът „Костинброд“ се превръща в референтна точка при дискусии за предизборни провокации.
Наследството
Правителството на Орешарски управлява 13 месеца. През юли 2014 година то подава оставка след поредица от скандали и продължаващи протести.
На предсрочните избори през октомври 2014 година ГЕРБ печели отново и този път успява да състави правителство.
Съдът определя в мотивите си случая като свързан с дезинформация на обществото. Прокуратурата не обжалва решението.
Никой не е осъден. Въпросите относно организирането на медийната кампания остават без окончателни отговори.
Костинбродската афера илюстрира силата на медиите в решителния момент и сложността на политическите процеси в съвременна България, където различни версии на събитията продължават да съществуват едновременно, а пълната картина остава предмет на интерпретации.
/Внимание:
Анализът се основава на публично достъпни документи, медийни публикации, официални доклади и съдебни решения. Част от посочените позиции представляват интерпретации, които отразяват гледните точки на конкретни участници или коментатори и не следва да се приемат като установени факти. /
