Вашингтон, САЩ
Американската мечта е мъртва, заявяват все повече мигранти, които се отказват да преминат границата на САЩ. Зачестилите акции за депортиране и строгите мерки демотивират кандидатите за убежище, които се отказват още преди да са достигнали до американската граница. Хиляди са блокирани в Мексико, съобщава Deutsche Welle.
По-рано бежанците от Централна Америка и Мексико имаха ясна посока: на север, към САЩ. Сега много от тях буквално са блокирани между морето и джунглата. Потокът е спрял и някои се връщат обратно, пише АРД.
Това се случва повече или по-малко доброволно, отбелязва политоложката Юнис Алма Рендон. Тя очаква появата на нови маршрути и целеви държави за бежанците. Заради заплахите, ксенофобския език и омразата на Доналд Тръмп, на границата със САЩ идват значително по-малко мигранти. Вече има празни общежития за бежанци, казва още тя.
Мексико и новите миграционни пътища
Мексиканското правителство също спира бежанския поток по силата на споразумение, сключено със САЩ, за да избегне налагането на по-високи американски мита. „Мексико се превърна в част от стената“, казва в тази връзка Рендон. Затова хората вече обмислят други маршрути – например през Колумбия към Испания.
Трафикантите на хора също се пренастройват и се готвят да прибират още повече пари. Промяна в нагласите е налице. Ще е необходимо време, но отсега се вижда, че феноменът с миграцията в региона се променя, подчертава политоложката.
Венецуелците бяха първите, които започнаха доброволно да напускат САЩ или да се връщат обратно, преди да са стигнали границата, след като Тръмп им отне статута на временна защита. Една четвърт от населението на Венецуела – над седем милиона души – избяга от страната си заради диктатурата. Мнозина потърсиха убежище в САЩ, след като преминаха по много опасен маршрут за бягство – през джунглата Дариен към Панама. Загиналите по този маршрут са стотици.
Естебан от Венецуела оцелява в това изпитание, изминава 4000 км до границата със САЩ. Но след това решава да се върне в Колумбия. „Ще има огромна вълна от хора, които се връщат, защото не са имали никакъв шанс да стигнат до САЩ.
Никога не съм си представял, че ще се върна по този начин“, казва Естебан. Неговият сънародник Хордис Кастильо е заседнал на границата между Хондурас и Никарагуа. В продължение на две години той е карал товарен бус в Хюстън, Тексас, преди да реши доброволно да напусне САЩ.
„Трябваше да го направя. Ако ходиш по улицата, се превръщаш в лесна плячка за имиграционните власти. Аз нямах документи. Живееш в постоянен страх, че могат да те депортират. Може даже да влезеш в затвора за осем месеца“, обяснява той.
Но пък Мексико е страна, която традиционно помага на бежанците – при положение, че над 11 милиона мексиканци са имигрирали в САЩ и почти всеки има роднини или приятели оттатък границата. Брутални са само престъпните банди, които отвличат, грабят, изнасилват или дори убиват мигранти. Но тъй като все повече хора се отказват да стигнат до САЩ, картината се променя: стотици хора лагеруват на площадите и по улиците.
„Те са загубили всяка надежда и представа какво да правят. Много са депресирани“, казва за АРД Юнис Рендон. Това води до промяна в настроенията спрямо мигрантите, които са подложени на расизъм и ксенофобия. Те все по-често стават жертва на нападения: „Ако преди това атаките бяха предимно вербални, сега те преминават и във физическо насилие“, посочва политоложката.
Кубинецът Тиобели Карго е успял да стигне до Мексико, където се чувства добре. „Напуснахме Куба с надеждата за по-добро бъдеще. Не го намерихме в САЩ.“ А Мексико е свободна страна, в която хората могат да казват това, което чувстват, уверява той.
„Тук нещата вървят: получаваме документи, можем да си търсим работа. Плановете ни се промениха“, казва Карго. Той при никакви обстоятелства не би се завърнал в Куба. Но и „американската мечта е мъртва“, добавя примирено Карго.
